Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 90

— Е, да, но тогава шансовете бяха горе-долу равни. Ако искате да чуете мнението ми, трябва да заемете страната на някоя наистина малка група, тръгнала срещу несравнимо по-мощен противник. Нещо като миньорите на Коби срещу собствениците на мините.

— Коби? Миньори? — отново ми хвърли тежък поглед, но аз през цялото време го очаквах и затова го издържах спокойно. Брайт се обърна и се приближи към писалището. Протегна се и вдигна лист, приличащ на писмо.

— Пристигна молба за помощ от една група…

Млъкна и остави листа обратно върху писалището, като същевременно вдигна глава и ме изгледа продължително.

— Група като миньорите на Коби? Да не би да са самите те?

— Не, други са — известно време мълча, след което заобиколи писалището и ми протегна ръка. — Чух, че се каните да отпътувате.

— Какво?!

— Да не би да са ме информирали погрешно? — очите му буквално ме пронизваха. — Казаха ми, че се каните да заминете с кораба, който отлита тази вечер за Земята. Останах с впечатлението, че вече сте си осигурили билет за този полет.

— О, да, разбира се — не можеше да ми го каже по-ясно. — Бях се замислил и затова не разбрах веднага за какво говорите. Наистина си тръгвам тази вечер.

— Желая ви приятен път. Радвам се, че намерихме общ език. Можете да разчитате на мен и в бъдеще, както и ние ще разчитаме на вас.

— Разбира се — съгласих се аз и допълних: — Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Казахме си „довиждане“ и се прибрах в хотела. Намерих личните си вещи опаковани, а на масичката ме чакаше билет за тазвечершния полет към Земята. Никъде не видях Джеймтън.

След пет часа вече бях на борда, а корабът се носеше към Земята.

А пет седмици по-късно Синият фронт на Света Мария, тайно снабден с оръжие и войници от Сдружението, направи кратка, но кървава революция и свали от власт законното правителство на Зеления фронт.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Не се наложи аз да търся Пиърс Лийф — той сам изпрати да ме повикат. Докато минавах през огромното фоайе в сградата на гилдията и прозрачният асансьор ме издигаше към кабинета на шефа, доста мои колеги ме изпроводиха с внимателни погледи. Защото за трите изминали години, откакто Синият фронт завзе властта на Света Мария, за мен много неща се промениха.

Спомените за последната среща с Ейлин вече не ме измъчваха толкова. Докато летях към Земята, начертах план за отмъщение, а сетне предприех две стъпки — първата на Света Мария, втората на Хармония, — с които щях да го осъществя. Но и след тези стъпки вътрешният ми мироглед не претърпя драстични промени, защото този процес изискваше време.

Едва последните три години ме промениха истински. И точно затова Пиърс Лийф имаше желание да се срещнем. По същата причина много от колегите ми обръщаха глави, когато минавах покрай тях. През тези години бях постигнал много и като се сещах за времето, прекарано на Хармония, си мислех колко млад и неопитен съм бил тогава.

Спомних си за първия сън, в който видях пътя към отмъщението — вървях с меч в ръка под дъжда. Тогава за пръв път почувствах притегателната сила на това, което беше изразено в мен много силно — по-силно, отколкото можеха да го направят храната, питиетата, любовта и дори животът.