Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 87

Дари ми една хищна усмивка от мястото си в колата, преди да продължи:

— Какво бихте могли да научите тук, което да накара другите да се отнасят с подобаващо уважение към Божите Избраници?

Пак ми се присмиваше. Но още на първата ни среща бях разбрал що за човек е. Докато беседвахме, тясната пътечка към целта ми ставаше все по-забележима. Затова не обръщах внимание на язвителните му забележки.

— Не става дума за гордостта или учтивостта на някоя от страните — отвърнах аз. — Пък и не ви трябва — нали не ви пука какво мислят наемателите на вашите войници при подписването на договорите? От своя страна търсенето към войските ви ще се увеличава, докато продължавате да поддържате ниските цени. Не е задължително да се отнасят към тях с любов. Трябва да сте доволни и от търпението…

— Шофьор, спри! — прекъсна ме Брайт. Колата забави ход и спря.

Намирахме се в малко селце. Намръщени хора, облечени изцяло в черно, сновяха между постройки от надуваема пластмаса — временни жилища, които на другите планети отдавна бяха заменени с къде-къде по-просторни и красиви сгради.

— Къде сме? — попитах аз.

— В малко градче, наречено Божи Помен — отговори той, докато сваляше стъклото от своята страна. — Насам идва един човек, когото познавате.

Наистина към нас се приближаваше слабовата фигура в униформа на командор. Спря до колата, леко се наведе и аз срещнах спокойния поглед на Джеймтън Блек.

— Сър? — обърна се той към Брайт.

Старейшината се обърна към мен:

— Този офицер изглеждаше подходящ да служи сред нас, последователите на Божите Заповеди, но преди пет години си изгуби ума по момиче от друга планета, което го отблъсна. Изглежда оттогава няма никакво желание да се издига по служебната стълбица. — Продължи вече към Джеймтън: — Командоре, вие два пъти сте виждали този човек — за пръв път преди пет години в дома му на Земята, когато сте искали ръката на сестра му, и за втори път преди година на Нова Земя, когато той ви помолил да осигурите пропуск за помощника му. Кажете ми каквото знаете за него!

Джеймтън ме погледна и отговори със спокоен глас:

— Знам само, че обича сестра си и й желае най-доброто, което аз вероятно не бих могъл да й осигуря. Също така имаше желание да помогне на зет си и търсеше начин да го защити. — Хвърли на Брайт един бърз поглед и довърши: — Аз вярвам, че той е добър и честен човек, Старейшина.

— Не съм ви питал в какво вярвате! — нахвърли се Брайт върху него.

— Както кажете — отвърна Джеймтън, гледайки към Елдър със спокойния си поглед.

Внезапно почувствах как в мен се надига гняв. Струваше ми се, че ей сега ще избухна, без да се замислям за последствията. Ядосвах се на Джеймтън, защото не само че имаше смелостта да ме препоръча като добър и честен човек, но притежаваше и нещо много повече, от което се вбесих. Той не се страхуваше от Брайт, а аз изпитвах страх още от първата ни среща.

При това аз бях журналист и зад мен стоеше имунитетът на гилдията, а той беше прост офицер, застанал пред върховния си главнокомандващ — бойния водач на два свята, един от които беше и планетата на Джеймтън. Как си го позволяваше?… Изведнъж прозрях истината и едва не заскърцах със зъби от яд и разочарование. Ами че Джеймтън Блек не се различаваше от оня сержант в щаба на Сдружението, който отказа да ми даде пропуск за Дейв и беше готов по всяко време да се подчини на Старейшината Брайт, но не чувстваше необходимост да се прекланя пред човека Елдър Брайт!