Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 29

— Така ли? — усмихнах се. — Надявам се, че това не ме засяга?

— Не — внезапно пак почувствах кафявите му очи, които внимателно ме изучаваха, дори виждаха и вътре в мен. — В по-голяма степен се отнася за Донал Грим.

— Е, мисля, че е честно — нали празненството е в негова чест? — разсмях се и същевременно търсех благовиден предлог да се измъкна. Падма ме караше да чувствам как по гърба ми се разхождат мравки. Сякаш ми оказваше някакво мистично влияние и в негово присъствие не можех да мисля. — Между другото какво става с момичето, което ме заведе в офиса на Марк Тор? Лайза… Кант, нали така се казваше?

— Да, Лайза — отвърна Падма и внимателно ме погледна. — Тук е, с мен. Сега ми е личен секретар. Струва ми се, че скоро ще се сблъскате с нея. Страхува се за спасението ви.

— Спасението му? — вметна Снелинг. По гласа му личеше, че е заинтересуван. Та нали това му беше работата — както и на колегите му от гилдията — да слухти около Чираците за нещо, което би повлияло върху пълноправното им членство в гилдията.

— От самият него — поясни Падма. Кафявите му очи продължаваха непрекъснато да ме следят — леко замъглени и златисти, като очите на бог или на демон.

— Ами тогава най-добре да отида да я потърся, за да й дам възможност да продължи усилията си в тази насока — лекомислено отвърнах аз, като разчитах по този начин да се измъкна. — Може да се видим по-късно.

— Възможно е — произнесе Снелинг.

Тръгнах.

Щом се изгубих от погледите им в тълпата, веднага свърнах в някакъв проход към стълба, която водеше към малки балкончета, разположени по стените на залата подобно на ложи в театър. В плановете ми изобщо не влизаше да бъда заловен от онова странно момиче, Лайза Кант, което въпреки всичко си спомнях толкова ясно. Преди пет години, след събитията в Последната Енциклопедия, силно ме безпокоеше желанието да се върна там и да я намеря. Винаги ме спираше някакво чувство, приличащо на страх.

Знаех какво е това. Притежавах странна сила, която развивах у себе си, за да манипулирам хората. За пръв път демонстрирах възможностите си върху сестра си в присъствието на Джеймтън Блек и с тяхна помощ по-късно се справях с всекиго, който се изпречваше на пътя ми, включително и с коменданта Фрей. Ала чувствах, че ако се опитам да влияя на Лайза Кант, бих могъл да се лиша от силата си.

Тръгнах нагоре по стълбата и се озовах на неголям пуст балкон с няколко столчета около празна маса. Оттук можех да открия Старейшина Брайт, главата на Обединените църкви на Асоциация и Хармония. Той принадлежеше към една от сектите, които повече от всичко вярваха във войната като средство за постигане на целта. Затова сега бе дошъл на кратко посещение на Нова Земя — да се увери лично дали войниците от Сдружението изпълняват добре задълженията си. Неговият подпис върху пропуска на зет ми щеше да бъде по-добра защита срещу наемниците, отколкото пет батальона касидианска бронетехника.

Успях да го открия след няколкоминутно взиране в тълпата на около три метра под мен. Стоеше точно в другия край на залата и разговаряше с белокос мъж, който по външен вид приличаше на венерианец или жител на Нютон. Знаех как изглежда Старейшината Брайт, както и всички по-известни личности от четиринадесетте свята. Талантът ми помагаше да преодолявам доста от препятствията по пътя си, което съвсем не означава, че не работя за овладяване тънкостите на професията. Независимо от познанията ми при първата среща с Брайт останах шокиран.