Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 28

Поканата се отнасяше за празненството, организирано в чест на един човек, който досега не беше много известен — командира на космическия патрул Донал Грим, който, както и Галт, бе родом от Дорсай. Това беше първото му появяване пред обществото. Току-що бе провел абсолютно немислима атака срещу планетарната отбрана на Нютон, при това разполагал само с четири или пет кораба. Атаката обаче се бе оказала достатъчно успешна, за да намали влиянието на Нютон върху Ориента — ненаселена планета в системата Сириус, и по този начин да измъкне войската на Галт от неприятна тактическа ситуация.

Този Грим, както предполагах тогава, беше нещо като див боец — също като повечето си съплеменници. За щастие работата ми не беше свързана с него, а с една доста влиятелна личност, която би трябвало да присъства на празненството.

Исках шефът на местния отдел на Агенцията за междузвездни новини да сложи подписа си върху документите на Дейв. Не че това би гарантирало някаква реална защита за зет ми от страна на Агенцията. Нейната протекция обхващаше само членовете на гилдията и с известни уговорки Чираци като мен. Но подписът би могъл да трогне някой обикновен войник при определени обстоятелства. Имах желание като добавка да получа и подписа на някого с висок ранг от войските на Сдружението, който да защити Дейв, в случай че се сблъскаме с техни войници на бойното поле.

Намерих без особен труд шефа на местния отдел на Агенцията — приятен, вечно усмихнат землянин на име Най Снелинг. Не ми създаде никакви проблеми и написа върху пропуска на Дейв, че Агенцията за междузвездни новини дава съгласието си да бъде мой асистент по време на кампанията, след което се подписа.

— Сигурно сте наясно — отбеляза той, — че тази хартийка няма стойност — и любопитно ме погледна, докато ми връщаше пропуска. — Този Дейв Хол приятел ли ви е?

— Зет.

— Хм — изсумтя той и повдигна вежди. — Е, успех — и се обърна, за да продължи разговора си с екзотианец със сини дрехи… в чието лице неочаквано познах Падма!

Шокът беше толкова внезапен, че допуснах непредпазливост, в което едва ли някой би могъл да ме упрекне през последните няколко години. Нямах навика да говоря неща, които не съм обмислил предварително.

— Падма Свързващия! — възкликнах аз. Тези думи сами излетяха от устата ми. — Какво правите тук?

Снелинг направи крачка назад, за да можем с Падма да се видим, а той да ни гледа отстрани. Падма заговори, преди моят висшестоящ началник от Агенцията да ме изгони за фрапиращо неучтивото ми държание. Той нямаше никакво основание да ми дава отчет за действията си и за това, къде ходи. Ала по всичко личеше, че не се е обидил.

— Бих могъл да ви задам същия въпрос, Тим — отвърна ми с усмивка.

Успях да си възвърна самообладанието.

— Аз съм там, където са новините — това беше стандартният отговор на журналист. Падма предпочете да го възприеме буквално.

— Донякъде и аз правя същото. Спомняте ли си, че веднъж ви разказвах за плана? Това място и този момент са фокусът.

Нямах представа за какво говори, но колкото и да желаех да приключим разговора, не можех веднага да си тръгна.