Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 27

Дори при тези обстоятелства Ейлин не потърси помощта ми. Тогава си помислих, че не би било лошо да взема Дейв за асистент по време на кампанията, и се заех да изпълня идеята си, като само я уведомих за действията си. Ала сега, при цялата тази каша, не бях сигурен дали постъпвам правилно и дори се чувствах малко разколебан, когато Дейв се опитваше да ми благодари, след като най-сетне се бяхме отървали от придружителя ни и тръгнахме към Кестълмейн — най-близкия голям град зад фронтовата линия.

— Стига! — рязко го прекъснах аз. — Всичко, което направих за теб досега, беше лесната част. Ще ти се наложи да дойдеш с мен на фронтовата линия невъоръжен, като обикновен човек. За тази цел се налага да имаш пропуск, подписан и от двете страни. Няма да е много лесно да го издействам за човек, който допреди осем часа е държал под прицела на иглопушката си войници на Сдружението!

При тези думи той млъкна. Беше объркан. Виждах, че не разбира защо не му позволих да ми благодари. Но престана да бръщолеви, а това беше всичко, което исках.

В полевия щаб получихме съответното удостоверение, с което го прикрепяха временно към мен. След това с летяща платформа отидохме в Кестълмейн, където го оставих в моята стая в хотела заедно със снаряжението му и му обясних, че на следващата сутрин ще дойда да го взема.

— В стаята ли да стоя? — попита той, когато вече бях до вратата.

— Прави каквото искаш, по дяволите! Не съм ти командир. Просто гледай да си тук към девет сутринта местно време, когато ще дойда.

Излязох. Чак след като затворих вратата след себе си, разбрах защо се е държал така и какво ме е измъчвало. Той си е мислел, че бихме могли да прекараме няколко часа заедно и да се опознаем като роднини. При тази мисъл стиснах ядно зъби. Имах възможност да му спася живота заради Ейлин, но това не означаваше, че съм длъжен да се привържа към него.

Нова Земя и Фрийланд, както всички знаят, са планети-сестри в звездната система Сириус. Разположени са близо — не толкова, колкото групата Венера-Земя-Марс, — но достатъчно, за да може да се стигне от едната до другата планета с един хиперскок с минимална грешка при определяне на точката на кацане. Така че тези, които не се страхуват да рискуват при пътешествията между планетите, имат възможност да прекосят разстоянието за около един час — половин час до орбиталната станция, практически мигновен скок и още половин час, за да се придвижат по повърхността до крайната цел на пътуването си.

Точно от този път се възползвах и два часа след като оставих зет си в хотелската стая, представих получената с всякакви честни и нечестни средства покана на портиера при входа на вилата на Хендрик Галт — Първи маршал на въоръжените сили на Фрийланд.