Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 31

Само че пътят ми беше блокиран. Загубих скъпоценно време, докато в захлас гледах очите на Донал Грим. А когато след миг се съвзех и реших да догоня Брайт, пред мен се изправи Лайза Кант.

СЕДМА ГЛАВА

— Тим! — каза тя. — Чакай! Не тръгвай!

И да исках, не можех да продължа, без да я избутам от пътя си. Напълно беше блокирала тясната стълба. Спрях нерешително и погледнах към далечния изход, през който вече минаваха Брайт и адютантът му. Осъзнах, че вече е късно. Излязоха. За времето, което ми беше необходимо да сляза и да прекося препълнената зала, те сигурно ще стигнат до очакващия ги превоз и ще си тръгнат.

Може би ако бях взел мерки в същата секунда, когато видях, че Старейшината се обръща и се отправя към изхода… Не, сигурно и в този случай нямаше да мога да го настигна. Не появата на Лайза, а това, че се загледах в необикновените очи на Донал Грим, ми костваше подписа на Брайт върху пропуска на Дейв.

Вгледах се в Лайза. Странно, но сега, при срещата ни лице в лице, изпитвах радост, ала и онзи страх, за който споменах.

— Как разбра, че съм тук?

— Падма ми каза, че се опитваш да се скриеш от мен — отвърна тя. — Не би могъл да го направиш успешно долу, в залата. Следователно би трябвало да си другаде, а освен тези балкони други места за усамотение няма. Беше застанал до перилата и не ми беше трудно да те забележа.

Леко се задъхваше от бързото изкачване по стълбата и думите излитаха от устата й на пресекулки.

— Добре, намери ме. Какво искаш?

Почти възстанови дишането си, но руменината по бузите й, предизвикана от усилието да се качи бързо, стоеше. Изглеждаше прекрасно и аз не бих могъл да пренебрегна този факт. Но, както и преди, се страхувах от нея.

— Тим! — възкликна тя. — Марк Тор иска да говори с теб!

Внезапно чувството на страх ме прониза, сякаш прозвуча тревожен сигнал за опасност. Определено се страхувах от нея. Всеки друг би се постарал да действа в тази ситуация по-леко и внимателно. Но природната й мъдрост й подсказваше да не ми оставя време за размисъл, ако не иска то да се обърне против нея.

Понечих да я заобиколя, без да й отговоря. Тя застана пред мен и бях принуден да спра.

— За какво?

— Не ми каза.

В този миг се сетих как мога да отблъсна атаката й. Започнах да й се смея. Тя ме погледна недоумяващо, след това отново се изчерви и сега вече изглеждаше истински разсърдена.

— Извинявай — опитах се да сподавя смеха си. Съжалявах я, защото независимо че бях принуден да се отбранявам, Лайза прекалено много ми харесваше, за да й се присмивам. — За какво бихме могли да говорим, освен да дъвчем старата тема за приемането ми в ръководството на проекта за Последната Енциклопедия? Нима не помниш? Падма каза, че няма да можете да ме използвате. Аз съм напълно ориентиран към — опитах вкуса на думата, преди да я произнеса — унищожение.

— Е, налага се да разчитаме на случайността — упорито заяви тя. — Освен това въпросите, свързани с Енциклопедията, ги решава не Падма, а Марк Тор. Той все повече остарява и най-добре разбира какво би станало, ако изпусне управлението и до него няма никой, който да го поеме. Ако това стане, проектът ще се провали за не повече от година. А може да бъде разрушен и отвън. Да не мислиш, че твоят чичо беше единственият човек на Земята, който споделяше такова мнение за земляните и населението на младите светове?