Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 26

Фрей разбра намека ми.

— Кой? Хол? Мога да го пусна, разбира се — обърна се към командния пост и изрева: — Куриер! Извикай Хол да дойде с пълна екипировка — оръжие, снаряжение и всичко останало.

Обърна се пак към мен веднага щом куриерът изчезна.

— Необходими са му не повече от пет минути, за да се приготви и да дойде.

Изминаха десет, но не се оплаквах от чакането. Дванадесет минути по-късно заедно с Дейв и с един сержант за придружител тръгнахме обратно към щаба.

ШЕСТА ГЛАВА

Дейв, разбира се, никога не ме беше виждал. Ейлин сигурно му бе разказвала за мен, защото забелязах, че си спомни името ми веднага след като комендантът ми го предаде. Дори имаше достатъчно здрав разум да не ми задава глупави въпроси, преди да се върнем в щаба и да се отървем от придружителя.

Поради тази причина имах възможността да го поразуча по пътя. В първия момент не ми направи особено впечатление. Беше по-нисък от мен и разликата в годините ми се стори много по-голяма, отколкото беше в действителност. Имаше кръгло открито лице и стърчаща като на малчуган, късо подстригана коса. Единственото, в което забелязах, че си приличат със сестра ми, бяха вродената невинност и добродушие, характерни за слабохарактерните същества, които знаят, че са прекалено слаби, за да се борят и побеждават, и затова се опитват да изкопчат възможно най-голяма изгода от признаването на зависимостта си и от доброто отношение на по-силните.

Може би съм прекалено рязък. Но Дейв наистина не ми се стори забележителен с нищо, ако се съди по външния вид и характера му. Бил е обикновен програмист, когато Ейлин се е омъжила за него. Тя е била на пълен работен ден, а той — само на половин, защото през всичките тези пет години се е опитвал да изкара курса по кинематика в Университета на Касида. Оставали му още три години работа, когато неочаквано се оказал под седемдесетпроцентовата бариера при конкурсната атестация. Не му провървяло — точно тогава Касида набирала новобранци по договора си с Нова Земя за потушаване на метежа, организиран от северняците. Така облякъл униформата.

Сигурно си мислите, че Ейлин веднага ми се е обадила с молба за помощ. Нищо подобно. Макар фактът, че не го е направила, да ме учуди силно, когато разбрах. Впрочем няма нищо удивително. В края на краищата ми разказа всичко и думите й нараниха душата ми и я оставиха разкъсана от ветровете на гнева и лудостта. Но това беше по-късно. Всъщност причината, поради която разбрах, че Дейв е мобилизиран за кампанията на Нова Земя, беше неочакваната смърт на чичо Матиас. Наложи се да се свържа с Ейлин, за да уредим наследствените въпроси.

Малката част от наследството (с удоволствие, дори с насмешка Матиас бе оставил основната част от внушителните си спестявания на проекта за Последната Енциклопедия като потвърждение, че всеки проект, свързан със Земята или жителите й, е толкова безполезен, та никакви дарения не могат да му помогнат) беше абсолютно безсмислена за нея, освен ако не сключи частна сделка с някой работещ на Земята касидианец, чието семейство е останало на родната планета. Само правителствата и големите компании имаха право да прехвърлят средства на работещите за тях хора, които сменят местожителството си. Тогава научих, че Дейв вече не е нито при нея, нито на планетата, а е изпратен на Нова Земя.