Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 121

— Това е мое задължение, мистър Олин.

— Какво ти задължение, щом командирите ви на Хармония са ви отписали?

— Вече ви казах, че Избраните не се предават един друг.

— Убеден ли сте?

Отново улових признак на тъжна усмивка.

— В тази работа аз съм по-добър експерт от вас, мистър Олин.

Погледнах го в очите. Умората му личеше, но иначе погледът му беше спокоен. Отмести го и се взря в снимката на двама възрасти и едно момиче, поставена на бюрото.

— Това семейството ви ли е?

— Да.

— Струва ми се, че в момент като този трябва да помислите за тях.

— Доста често го правя.

— И въпреки това имате намерение да воювате и да загинете?

— Да.

— Ама разбира се! Точно така ще направите! — Когато влязох, бях напълно спокоен и се владеех. Но сега сякаш нещо се отпуши и излях всичко, което се бе насъбрало от смъртта на Дейв насам. Започна да ме тресе. — Защото всички вие, жителите на Сдружението, сте лицемери. Толкова сте обсебени от лъжливата си вяра, че ако някой ви я отнеме, няма да остане нищо от вас. Така е, нали? По-добре да загинете сега, отколкото да признаете, че самоубийството не е най-великата постъпка във Вселената. Предпочитате да умрете, вместо да признаете, че сте изпълнен със съмнения като всеки друг и се страхувате.

Приближих се плътно до него. Той не мръдна.

— Кого се опитвате да правите на глупак? — продължих аз. — За мен, а и за жителите на останалите планети сте прозрачни. Знам що за параван е тая ваша Обединена църква! Ясно ми е, а и на вас също, че начинът на живот, който така разпалено защитавате, не е толкова добър, колкото се опитвате да го изкарате. Знам също така, че вашият Старейшина Брайт и бандата му изкуфели старци са просто едни диктатори и узурпатори, които плюят на религията и на всичко останало, докато могат да са на власт. Знам, че всичко това ви е известно, и имам намерение да ви накарам да го признаете.

Пъхнах посланието под носа му и рязко казах:

— Четете!

Взе го, а аз направих крачка назад. Продължаваше да ме тресе, докато го гледах. Затаих дъх. Той прочете написаното. Изражението на лицето му не се промени ни най-малко. Накрая ми го подаде.

— Мога да ви заведа при комадващия Грим. С аероколата на Свързващия ще пресечем фронтовата линия без проблеми. Ще се договорите за условията на капитулацията, преди да са започнали бойните действия.

Джеймтън поклати глава и ме погледна с някакво странно изражение, което не можах да разбера.

— Искате да кажете не, така ли?

— Препоръчвам ви да останете тук — отвърна той. — Над фронтовата линия и флагът на Посолството може да не ви спаси.

Обърна се и се накани да излиза.

— Къде отивате? — извиках аз след него. Настигнах го и вдигнах посланието пред очите му. — Това е истината! Не можете да си затворите очите пред нея!

Спря и ме изгледа, след което отблъсна ръката ми с посланието. Пръстите му бяха тънки, но много по-силни, отколкото очаквах, и аз свалих ръка против волята си.