Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 119

Огледах го. Нямаше съмнение, че не е фалшифицирано.

Беше послание от Старейшината Брайт, лидер на Асоциация и Хармония, Главнокомандващ силите на Сдружението, писано в Отбранителен център Х на Хармония. Носеше дата отпреди два месеца. Беше написано на мономолекулярен лист, върху който думите след написването им не можеха нито да се изтрият, нито да се променят.

„В Името Господне, нека сте информирани…

…Понеже, както изглежда, по Негова воля нашите Братя на Света Мария няма да победят, с това заповядвам повече да не им се изпращат нито подкрепления, нито оборудване. Защото ако Той ни дари с победа, ще я постигнем така или иначе, без да има нужда от повече загуби. Но ако волята Му е да не победим, тогава би било неразумно да разпръскваме имуществото на Божите църкви в опити да се противопоставим на Неговата воля.

И нека бъде заповядано нашите Братя на Света Мария да останат в неведение за това, че няма да им изпращаме повече подкрепления, и нека те носят вярата си както досега, за да не се поддадат Божите Избраници на страха. Запознайте се с тази Повеля, в Името Господне.

По заповед на този, който се нарича Брайт

Старейшина на Избраните.“

Откъснах поглед от посланието. И Грим, и Падма ме наблюдаваха внимателно.

— Как се докопахте до това? Макар да мисля, че няма да ми кажете.

Внезапно дланите ми така се изпотиха, че листът започна да се изплъзва от тях. Сграбчих го и заговорих бързо, стараейки се задържа вниманието им върху себе си.

— И какво от това? Всички знаехме, че ще стане така. На практика никой не се съмняваше, че Брайт ще ги изостави. Това е само едно доказателство. Защо изобщо ми го показвате?

— Мислех — заговори Падма, — че то може, макар и малко, да ви извади от равновесие. Толкова, колкото да погледнете на всичко от друга гледна точка.

— Не твърдя, че е невъзможно. Вече ви казах, че умът на журналиста винаги е отворен. Разбира се — започнах да подбирам думите си по-внимателно, — ако имам възможност да изуча това послание…

— Надявах се, че ще го вземете със себе си — каза Падма.

— Как да разбирам думите ви?

— Ако вникнете в съдържанието на документа и осъзнаете какво точно иска да каже Брайт, тогава сигурно ще погледнете на Сдружението по друг начин. Ще промените мнението си за тях.

— Не мисля, че е възможно, но…

— Нека ви помоля да направите поне това — прекъсна ме Падма. — Вземете посланието със себе си.

За миг застинах нерешително, загледан в екзотианеца и в извисяващия се над него дорсаец, след това вдигнах рамене и прибрах документа в джоба си.

— Добре, взимам го и обещавам да помисля над съдържанието му. Тук някъде оставих колата си, нали?

Погледнах към Кейси.

— На около десет километра оттук — отвърна той. — Но така или иначе, не можете да си я вземете. Започнахме настъплението, а войските на Сдружението маневрират, придвижвайки се срещу нас.

— Използвайте моята — предложи Падма. — Знамето на Посолството ще ви бъде от полза.

— Благодаря — съгласих се аз.

Излязохме заедно. В преддверието минах покрай Дженъл, който ме изгледа хладно. Не можех да го виня. Стигнахме до колата и аз се качих.