Читать «Първата жертва» онлайн - страница 170

— Тъкмо щях да ви се обаждам, сержант — каза той, без обаче да се разсейва от апаратурата. — Изследването на веригата, която Дикси ни прати, ни отне толкова много време, защото се наложи да вземем проба от една трета от звената. Трябваше да премине през газов хроматограф, защото се оказа, че е нещо на петролна основа. Знаехме, че това ще ви интересува, затова се постарахме да определим точно какъв е продуктът.

— На петролна основа ли? — учуди се Ла Моя.

— Ако трябва да бъдем точни, бяха полипи от стар петрол. Нищо автомобилно обаче. Не можахме да намерим достатъчно чиста проба за изследване, което доведе до повече часове работа. — Той се надвеси над микроскопа и нагласи фокусното разстояние. — Бинго! — възкликна той и отстъпи назад. — Погледнете.

Ла Моя приближи микроскопа. Нагласи фокуса — по късогледство никой не можеше да се сравнява с Лофгрийн.

— Съвпадат! — развълнува се той. Люспите свързваха заподозрения с Хилтоп.

— И аз така мисля — каза Лофгрийн.

— И какво за петрола? — подсети го Болд. Той добре познаваше лаборанта и знаеше, че няма нужда да му обяснява колко е важна информацията. Бърни Лофгрийн винаги извличаше най-ценното от всяко доказателство.

Лофгрийн се усмихна на стария си приятел, като с това му показа, че е на прав път.

— Всъщност е грес. Изключително мазен грес, използван за лебедки и лифтове. Добавката, която ни забави, се оказа чисто и просто морска сол. Доста ни позадръсти апаратурата.

— Морска сол… — замислено повтори Болд. — Грес… Единственото място, за което със сигурност можем да кажем, че са се използвали тези вериги, са нелегалните фабрики.

— Следователно — както винаги важно каза Лофгрийн, — нелегалната фабрика въобще не е в някоя консервена фабрика. Тя е на някой кораб.

— На траулер! — възкликна Болд.

— На стар траулер — добави Лофгрийн. — Единственото обяснение за тези люспи е, че траулерът е излязъл от употреба преди двайсет и пет години.

Болд се завъртя бързо на пети и се обърна към Ла Моя.

— Извикай подкрепление. Две коли. Четири униформени. Да ни чакат в гаража.

— Къде отиваме? — попита Ла Моя, когато двамата вече излизаха от лабораторията.

— Пак заповядайте! — ядосано им подвикна Лофгрийн. Той живееше заради комплиментите.

Чак във фоайето, подтичвайки, Болд информира сержанта:

— Ще направим нещо, което трябваше да направим много отдавна. Ще блъфираме.

Седемдесет и първа глава

Стиви имаше чувството, че ще умре от нетърпение, заклещена в задръстването, причинено от климатичните аномалии. Беше оставила съобщение на телефонния секретар на Болд, но нямаше представа дали въобще някога ще го получи.

— Мисля, че намерих гробището, за което Мелиса говори на касетата. Много е сложно. Трябва да говорим. Оставете си координатите на моя телефонен секретар, за да може да ви намеря. Ако не, пак ще ви се обадя. Мисля, че мога да ви дам доказателствата, които ви трябват.