Читать «Първата жертва» онлайн - страница 193
Ридли Пиърсън
— Това ще ти спести цялото чудене.
Очите му започнаха да различават нещата в стаята. Той се завъртя и позна силуета й.
— Да. Така е, признавам.
— Можем да имаме различни вярвания — каза тя. — Няма нищо грешно в това.
— Чувствам се като насилник.
— Не трябва.
— Но е така — каза той. — Толкова ти се възхищавам. — Той я прегърна и думите му заседнаха в гърлото. — Тази твоя увереност, тази убеденост. — Той се притисна към нея, но тя остана да лежи по гръб с лице към тавана.
— Не мога да те карам да се промениш. Не беше правилно от моя страна, съжалявам.
— Аз трябваше да се накарам — прошепна той.
— Да, но чак когато си готов. И само ако наистина си готов.
— Смяна на верите — прошепна той, припомняйки си какво му беше казала Дафни. — Не знам дали мога да се променя така.
Тя се завъртя с гръб към него, но така, че тялото й докосна неговото, така че да чувстват топлината един на друг. Той сложи ръката си върху нея и я придърпа.
— Чудесно е — каза той, имайки предвид тестовете, но изведнъж му се прииска Лиз да си помисли, че е имал предвид нещо повече.
Тя напипа ръката му и преплете пръстите си с неговите.
— Искам да разбера — каза той.
— Не е нещо, което можеш да разбереш — отвърна тя. — Това е нещо, през което преминаваш. Нещо, към което се отваряш. Трябва да го оставиш да си върви и същевременно да го запазиш за себе си.
— Може би затова ми е толкова трудно.
— Може би — допусна тя.
— Не искам да го пусна да си върви — каза той и силно стисна ръката й.
Тя заспа първа. Дишаше равномерно, ребрата й се повдигаха и пак се отпускаха на ръката му. През тялото й премина лека тръпка, после отново се отпусна в дълбок сън. Спокойното й дишане бе единственият звук.
Болд задряма след малко, надвит от тежката умора.
— Пускам го да си върви. — Това бе последната му съзнателна мисъл, преди тъмнината да го поеме и той да намери няколкочасов покой.
info
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6598
Издание:
Ридли Пиърсън. Първата жертва
Американска. Първо издание
ИК „Пан’96“, София, 2000
Редактор: Любомир Русинов
ISBN: 954-657-312-4