Читать «Първата жертва» онлайн - страница 169

Хеликоптерът започна да кръжи.

— Явно под палубите има доста топлина — обади се техникът.

— Къде сме? Какво е това? — попита Стиви и посочи пространството с лодки, навързани една за друга.

— Конфискувани са за превоз на наркотици и тем подобни — информира я техникът. — Федералните правят търг около два пъти в годината. Много от тях не успяват да се продадат. Накрая изгниват тук. По-голямата част от тях направо си потъват.

— Конфискувани? — попита Стиви и настръхна. — От федералните? От Имиграционните служби и службите за натурализация, така ли?

— Да, от данъчните, от Имиграционните служби, от ФБР. Тези лодки никога не мърдат оттук. Наричат това място гробище.

Стиви извика толкова силно, че двамата мъже се хванаха за слушалките:

— Свали това нещо долу! Свали веднага това нещо долу!

Седемдесета глава

— Трябва да ти кажа — сподели Ла Моя с Болд, когато и двамата прескачаха по две стъпала наведнъж надолу по резервното стълбище на Обществена сигурност, — започна да ми писва, че Лофгрийн се бави толкова с резултатите от веригата. Мисля, че поне за днес следобед можеше да подготви нещо.

— Веригата отива на заден план пред рибените люспи — запалено каза Болд, който носеше в лявата си ръка пликче с обувката на гангстерчето за веществено доказателство, а с дясната се облягаше на парапета.

Ла Моя изведнъж започна да прескача по три стъпала. Това е то, младостта!

— Бърни е специалист, той няма да спекулира. Не е в характера му. Щом му трябва повече време за веригата, най-вероятно е в наша полза. Може да е намерил нещо.

— Не бих разчитал на това.

С перфектно разчетени движения Ла Моя победи Болд, пристигна първи и му отвори вратата. Болд не изпусна и едно стъпало.

* * *

— Здравейте, господа — каза Бърни Лофгрийн и вдигна очи.

Двама асистенти работеха на близкия плот. Дебелите очила на Лофгрийн му бяха спечелили прякора Мага. Приличаше на извънземно с тези очи и бяла лаборантска престилка.

Болд му подаде плика с вещественото доказателство.

— Трябва да разберем дали става дума за същите рибени люспи, Бърни. Имаме жив носител на тези люспи в стаята за разпити.

— Трябва да се сравнят — потвърди Ла Моя, — трябва да видим дали са същите като на Джил и Джейн Доу.

— Разбирам, сержант — отвърна Лофгрийн.

Детективите се опитаха да повлияят на изследването в лабораторията, като подскажат какво точно ги интересува. Лофгрийн рядко се хващаше на хорото, но детективите продължаваха да опитват.

Най-после го оставиха да работи, макар че на Болд му се налагаше да спира коментарите на Ла Моя. Лофгрийн винаги работеше бавно. Да го караш да бърза, означаваше да му дадеш възможност да говори, а започнеше ли да говори, не им мърдаха дълги обяснения и за най-малката дреболия.

Той сложи две люспички на предметни стъкла, едната — от предишното веществено доказателство, другата — от току-що донесената обувка. Започна да обяснява още преди да сложи щама на микроскопа.