Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 35

На запад, на брега на морето се трупаха тъмни облаци.

Джим се извиси над спокойната вода и меката трева и усети далечния мирис на соленото море. Погледна разтревожено залязващото слънце — в този момент то се плъзгаше зад гъстите облаци, които току-що бе забелязал. Скоро щеше да се свечери. Беше гладен и нямаше и най-малката представа какво трябва да прави, след като се стъмни. Със сигурност не можеше да продължи да лети. Не би било приятно да се спусне на земята стремително, тъй като нямаше да има видимост, по-точно щеше да е лошо, ако кацне в някой от заливите или в блато. Би могъл да се приземи и да тръгне пеша, но имаше опасност да затъне в тресавището.

Най-разумното след като слънцето залезе, помисли си той, е да прекара нощта на едно от малките островчета под него. Не че тази перспектива му изглеждаше много удобна. Долу щеше да бъде незащитен, ако нещо се промъкнеше към него.

Джим се сепна, защото изведнъж се сети какво представлява. Осъзна, че разсъждаваше като човек, а не като дракон. Кое нормално същество ще иска да се промъкне до дракон? Като се изключи рицар в броня. А откъде ще се вземе рицар в броня да се скита из тъмното? Или пък друг дракон? Единственият, от когото имаше основание да се страхува тук, при положение, че Смргол бе описал правилно блатните дракони, беше Брай. А Брай щеше да сгреши, ако се приближеше до Джим при настроението, което сега го бе обзело.

Всъщност, помисли си Джим, нямаше нещо, което да му се иска повече от това, да впие зъби и нокти в Брай. Усети жестокост. В него пламна свиреп гняв като горещ въглен, раздухан в гърдите му. Чувството бе доста приятно. Остави го да се разгори и пламне, докато изведнъж му хрумна, че гневът, който изпитва, е по-скоро драконски, отколкото човешки. Може би за това говореше Смргол, когато го посъветва да не позволява истинската драконска ярост да го завладее.

Джим направи значително усилие да остави настрана емоциите си, но огънят, който бе разпалил в себе си, не можеше да се угаси толкова лесно. Разтревожен започна да се бори с това чувство, но за късмет точно в този момент съзря силуета на друг дракон, кацнал на едно от островчетата точно пред него.

Другият дракон се занимаваше с нещо, което лежеше в тревата. Височината и ъгълът, от които гледаше Джим, му пречеха да види какво е, но така или иначе това нямаше значение. Видът на другия дракон сега бе напълно достатъчен, за да лумне отново яростта му.

— Брай! — думата прогърмя спонтанно в гърлото му.

Инстинктивно подуши въздуха и се спусна като изтребител с поглед, вперен в целта отдолу.

Връхлетя достатъчно бързо, за да предизвика внезапна изненада, но за нещастие имаше една пречка. Дори малък самолет с изключен двигател създава значителен шум, когато пикира стремително. А един едър дракон като Горбаш изпитваше не по-малко съпротивление на въздуха от обикновен лек двуместен самолет. Още повече, че драконът отдолу явно познаваше от опит този шум, защото, без да вдигне поглед, направи безумен отскок и се прекатури през главата и опашката си в мига, в който Джим се стовари там, където той бе стоял преди секунда.