Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 33

— Ето — каза Каролинус с успокоен тон и избърса потта си. — Чухте Ревизионния отдел. Сега, никакви разговори повече. И без това съм затрупан с работа. Тръгвай към драконската пещера, Смъргол. Горбаш, поемай в обратната посока.

Той се обърна и прекрачи прага на къщата си, като затръшна вратата зад себе си.

— Хайде, Горбаш! — прогърмя Смъргол. — Магьосникът е прав. Нека те упътя в правилната посока, а след това ще те оставя. Боже мой, кой е помислял, че ще доживея такива интересни времена при моята възраст.

Като клатеше глава замислен, старият дракон отскочи във въздуха, еластичните му криле се разпериха с оглушителен плясък и той се изви към небето.

След моментно колебание Джим го последва

ГЛАВА 6

— Можеш да видиш началото на тресавището ей там — мъгливата синкава линия отвъд гората, която идва от север и се простира напряко на пътя ти.

Смргол, който се носеще до Джим, млъкна, когато излязоха от издигащия ги нагоре термален поток и размахаха криле, за да прелетят до друг. Преобладаващите ветрове духаха срещу тях.

Джим забеляза, че старият дракон проявява склонност да изпада в мълчание, когато му бе необходимо усилие, за да лети. Това създаваше впечатлението, че Смргол иска да му внуши някакво свое неясно усещане.

— В днешно време в тресавището няма нищо интересно, за нашите дракони, разбира се, с изключение на — Смргол продължи насечено, след като хванаха поредния термален поток и започнаха да се носят плавно към смътните очертания на тресавището — блатните дракони. Както знаеш, Горбаш, те са наши роднини. Далечни, естествено. Без съмнение имаш около петнайсет-шестнайсет братовчеда сред тях, въпреки че те вероятно не помнят връзката. Поначало никога не са били особено мощен клон на фамилията ни, а после, когато ги застигнало това проклятие, те окончателно се отцепили.

Смргол замълча, за да прочисти гърлото си.

— Започнали да живеят отделно дори един от друг. Сред тези мочури и блата няма хубави пещери, разбира се. Сега сигурно се хранят предимно с риба от морето. Това не би ме учудило.Само случайно попаднали мраколаци, морски гущери или залутало се пиле може да се намерят по тези земи. О, има малки имения и обеднели ферми по границите на тресавището, които нападат от време на време. Но и те са пострадали от проклятието и всичко в тях е поразено или пък не става за храна на един здрав дракон като теб и мен, момче. Даже казват, че някои от роднините ни — блатни дракони, са паднали толкова ниско, че се опитвали да я карат на градински зеленчук. Дори чух, че един ял зеле. Зеле! Невероятно…

Отново трябваше да използват крилете си, за да достигнат друго въздушно течение и тогава, след като Смргол отново заговори, Джим ясно чу как старият дракон се задъхва.

— Е, ето го… Горбаш… — каза той. — Мисля, че се вижда добре. Пази… си главата, момчето ми. Не позволявай истинската… драконска ярост да те завладее. И не можеш… Но, успех. Е, мисля, че е по-добре да се връщам.

— Да — каза Джим, може би е по-добре. Благодаря за съвета.

— Не ми благодари… момче. Най-малкото, което мога да направя за теб. Е… довиждане, тогава…