Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 36

Атакуваният дракон се преобърна напълно, седна, хвърли поглед към Джим и започна да скимти:

— Не е честно! Не е честно! — изплака той с доста тънък за дракон глас. — Само защото си по-едър от мен. Трябваше да се боря два часа за нея. На няколко пъти почти ми избяга. Освен това е първата с добра големина, която минава през тресавището от месеци насам, и ти сега ще ми я вземеш. А нямаш нужда от нея, ни най-малко. Ти си едър и охранен, а аз съм слаб и гладен…

Джим премигна и се опули. Премести погледа си от дракона към това, което се намираше отпред в тревата, и видя, че е труп на доста стара и дръглива крава, лошо изпохапана, със счупен врат. Погледна отново другия дракон и едва сега осъзна, че по размери той бе малко по-едър от половината на Джим и изглеждаше толкова измършавял, сякаш всеки момент щеше да припадне от глад.

— …Мой късмет! — шепнеше другият дракон. — Всеки път, когато хвана нещо хубаво, се появява някой и ми го взема. Непрекъснато ям риба…

— Спри! — каза Джим.

— …Риба, риба, риба! Студена риба без никаква топла кръв, която да влее сила в костите ми…

— Чакай, казвам ти! МЛЪКНИ! — изкрещя Джим с най-силния глас на Горбаш.

Другият дракон спря да се оплаква така рязко сякаш беше грамофон, на който са дръпнали щепсела от контакта.

— Да, сър — каза плахо той.

— За какво говориш? — попита Джим. — Няма да ти взема кравата.

— О, не, сър — каза другият дракон, като изхихика, сякаш за да покаже, че никой не може да се съмнява в чувството му за хумор.

— Няма.

— Хи-хи-хи — подсмихна се дребният дракон. — Голям шегаджия сте, Ваше Благородие.

— По дяволите, говоря сериозно — отсече Джим и се отдръпна от трупа. — Хайде, яж. Помислих те за друг.

— О, не я искам. Наистина не я искам. Просто се пошегувах, че умирам от глад. Наистина.

— Виж — каза Джим, като дръпна юздите на драконските си емоции, които отново се разпалваха, — как се казваш?

— О, ами — отвърна другият дракон. — О, ами… нали знаете…

— КАК СЕ КАЗВАШ?

— Секо, Ваша Милост — изстена драконът уплашено. — Просто Секо, това е. На никого не трябвам, Ваше Височество. Аз съм просто дребен, незначителен блатен дракон.

— Не е нужно да ми се кълнеш — каза Джим. — Вярвам ти. Добре, Секо — той посочи към умрялата крава. — Започвай да ядеш. Аз не искам, но може би ще ми дадеш някои сведения за това място и за обитателита му.

— Ами… — Секо увърташе. През време на разговора той се промъкваше напред и се омилкваше, докато отново се приближи до кравата. — Извинете маниерите ми на хранене, сър. Аз съм просто един блатен дракон — и той се нахвърли бързо и изгладняло върху месото пред него.

Джим го наблюдаваше. Първо изпита състрадание и остави другия дракон да поеме малко храна, преди да го накара да говори. Но докато стоеше и гледаше, самият той започна да усеща болка от глад, която не беше за пренебрегване. Стомахът му изкурка — внезапно и шумно. Погледна разкъсания труп на кравата и си каза, че това е храна, която никой цивилизован човек не би искал да яде. Сурово месо… от мъртво животно… кръв, кости, кожа…