Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 34

— Довиждане.

Джим остана да го гледа как се спуска надолу в стремеглав полет и се обръща на сто и осемдесет градуса, за да улови един нисък термален поток и вятъра, духащ откам морето, което сега беше зад него. Отдалечавайки се, Смргол се смали бързо и Джим насочи вниманието си към земите, простиращи се напред.

Сега дърветата и откритата местност, над които бе прелетял, за да стигне до гората с къщата на Каролинус, се сменяха с обширен пейзаж от голи пространства, сред които тук-таме стърчаха малки групички от дървета. Виждаха се и няколко мизерни колиби, направени от свързани в снопи опадали клони и покрити със слама. Обитателите им, които Джим, прелитайки над главите им, изненадваше навън от жилищата им, бързо се разбягваха и изпокриваха. Бяха облечени в кожи вместо в обикновени дрехи и не изглеждаха много привлекателни.

Но колкото по-напред отиваше, толкова по-рядко виждаше такива колиби. Накрая те съвсем изчезнаха. Пущинаците свършиха и гората, която Смргол бе посочил, се виждаше наблизо. Вместо иглолистните гори, които растяха около Звънящата вода, тук имаше предимно опадливи дървета като дъбове и върби. Всички бяха необичайно оголени за това време на годината и отгоре клоните им изглеждаха криви и оплетени, което придаваше на гората особено злокобен вид. Това място не пускаше лесно залуталите се в него.

Джим усети задоволство, че може безопасно да се носи отгоре.

Опиянението от полета отново го накара да се почувства по-добре, отколкото му позволяваха условията. Нямаше ясна представа накъде се е насочил, но това не помрачаваше радостното усещане. Бе поискал да отиде до Прокълнатата кула, а Каролинус се бе противопоставил. Но ето че летеше в посоката, указана от него, и все пак отиваше към кулата. Каквато и да бе причината да лети натам, това, което вършеше в момента, му се струваше напълно правилно…

Сега далечното очертание на гората бе почти под него. Отвъд нея нямаше нищо освен тресавище, простиращо се до неясна тъмносиня ивица, която трябваше да е море. Тресавището обхващаше доста голяма територия от долина, покрита с избуяла зеленина и вода. То изпълваше пейзажът във всички посоки, докъдето стигаше погледът, само напред се синееше морето.

Започна да се оглежда с телескопичното зрение на драконските си очи, за да съзре някаква конструкция, която можеше да е Прокълнатата кула, но не успя да открие нищо. Насрещният вятър внезапно утихна и нов лек повей започна да го тласка в гърба. Насочи крилете си спрямо него и се остави да бъде носен плавно надолу по невидимата въздушна повърхност като по дълга вълшебна пързалка. Тресавището се приближаваше към него — мочурлива земя, гъсто обрасла с трева и разпокъсана на отделни пътеки и островчета от синята вода. По-плитките заливи и протоци също бяха обрасли с висока морска трева и тръстики. От време на време от някое блато се издигаха ята от водни птици, виеха се нагоре като дим, прелитаха и кацаха на повърхността на друго блато неколкостотин метра по-далеч. Крясъците им, приглушени от разстоянието, стигаха слабо до свръхчувствителния слух на Джим.