Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 37

— Кажи — рече Джим, като се промъкна по-близо до Секо и кравата и се покашля, — изглежда доста апетитно, все пак?

Стомахът му отново изкурка. Явно драконското му тяло нямаше човешките задръжки, относно качествата и вида на храната, която виждаше.

— Секо?

С нежелание Секо вдигна глава от кравата и завъртя предпазливо очи към Джим, но продължи да дъвчи и да преглъща обезумяло.

— Ъ-ъ, Секо, аз съм чужд по тези места — каза Джим. — Предполагам познаваш местността наоколо доста добре. Аз… кажи какъв вкус има кравата.

— О, ужасен… м-м-пф… — отвърна Секо с пълна уста. — Жилава, стара… ужасно, наистина. Става за блатен дракон като мен, но не и за…

— Добре, за сведенията, които ти исках…

— Да, Ваша Милост.

— Мисля си… Е, това е твоята крава.

— Това е което ми обеща Ваше Благородие — отвърна Секо предпазливо.

— Но знаеш ли, чудя се — Джим му се усмихна доверчиво. — Просто се чудя какъв вкус има една крава като тази. Нали знаеш, никога преди не съм опитвал такива неща.

— Не, сър. — една голяма сълза бликна от окото на Секо и плясна долу върху тревата.

— Наистина не съм. Чудя се… зависи сега от теб… би ли възразил, ако просто я опитам?

Още една голяма сълза се изтъркули по бузата на Секо.

— Ако… ако Ваше Благородие желае — каза задавено той. — Бихте ли… бихте ли се обслужили, моля?

— Ами благодаря — каза Джим.

Той се приближи и за проба впи зъбите си в рамото на трупа. Гъста струя сок от топлото месо премина през езика му. Разкъса рамото…

Малко по-късно той и Секо седяха и облизваха кокалите със своите груби раздвоени езици, грапави като най-едрата шкурка.

— Достатъчна ли ти бе храната, Секо? — попита Джим.

— Повече от достатъчна, сър — отговори блатният дракон, като се взираше в оголения скелет с безумен и изгладнял поглед. — Въпреки че, ако не възразявате, Ваше Благородие, имам слабост към костния мозък.

Вдигна бедрената кост и я захруска като захарна пръчка.

— Утре ще уловим друга крава, аз ще я убия за теб — каза Джим. — Ще можеш да я изядеш сам цялата.

— О, благодаря, Ваше Благородие — отговори Секо с учтива липса на убеденост.

— Наистина… Сега за Прокълнатата кула, къде се намира?

— Ка-какво? — заекна Секо.

— Прокълнатата кула. Прокълнатата кула! Нали знаеш къде се намира?

— О, да, сър. Но, Ваше Благородие, не бихте искали да ходите там, нали, Ваша Милост? Не че се осмелявам да давам на Ваша Светлост съвет — Секо внезапно извика със силен ужасен глас.

— Не, не, продължавай — каза Джим.

— …разбира се, аз съм само един дребен низш блатен дракон, Ваше Благородие, не като Вас. Но Прокълнатата кула, това е ужасно място, Ваше Височество.

— Колко ужасно?

— Ами… просто е ужасно — Секо му хвърли нещастен поглед. — То ни развали всички, нали знаете, преди петстотин години. Ние бяхме също като вас, другите дракони. Е, разбира се, не чак толкова големи и жестоки, сър. Казват, че след това Тъмните сили били отблъснати и затворени отново, а самата кула била разрушена. Но това не е помогнало много на нас, блатните дракони. Всички други просто си отишли в къщи и ни оставили да се оправяме сами. Така че сега би трябвало да сме добре, но въпреки това не бих приближил кулата, ако бях на мястото на Ваше Благородие. Наистина не бих.