Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 45

На следващия ден Блейс вече беше много по-добре, но когато се опитваше да седне му се завиваше свят, и дори за нощното гърне трябваше някой да му помага. След още един ден всички признаци на болестта изчезнаха, но той беше все още много слаб, и се наложи да пази кревата почти целия ден.

Блейс реши, че за в бъдеще старателно ще проверява що за препарати му дава Дахно. И най-вече, дали пак ще му е толкова зле, колкото сега.

На четвъртия ден той вече можеше да става от леглото, но силиците му бяха слаби. А след още ден Блейс беше съвършено здрав. Дахно се върна — той бе заминал веднага след като даде белите таблетки на Блейс и проведе кратък разговор с Хенри. Този път брат му донесе четящо устройство, книги и учебна програма, по която Блейс трябваше да се занимава.

— Ти ще продължиш с чистенето на къщата — каза след това Хенри на Блейс, — а навън ще вършиш само най-леката работа. А вместо да ходиш на училище, ще се занимаваш по четири часа всяка вечер, преди лягане.

Блейс се вглеждаше в лицата на Хенри, Уил и Джошуа, но не намираше нищо обезпокоително — те си бяха съвсем същите.

Глава 10

— Чичо — каза Блейс. — Благодаря на Бога за това, че бяхте тъй добър и грижовен. Вие прекарахте цялата нощ с мен, когато бях болен, и ми помогнахте да се справя с болестта.

Бяха минали два дена, откакто Дахно си беше тръгнал, и най-накрая Блейс успя да остане насаме с чичо си.

Хенри беше седнал до масата и се занимаваше със сметките си, а на другия й край Блейс учеше по математика. Като чу думите на Блейс, Хенри вдигна глава и на каменното му лице за момент се изписа удовлетворение от чутото.

— Няма нужда да благодариш на Бога за това — аз просто изпълнявах дълга си. „Ако някой е болен, ти си длъжен да му помогнеш.“ Преди три месеца Учителят Грег ни прочете проповед тъкмо на тази тема, но аз и без проповед знам какви са задълженията ми.

— Значи имам още едно основание да благодаря на Бога за добрината ви, чичо — продължи Блейс. — Аз му благодарих също и за това, че той ми даде възможност да живея с вас, Джошуа и Уил. Особено трябва да съм му благодарен за това, че се запознах с децата ви — научих много полезни неща от тях. Предполагам, че те на свой ред са усвоили всичко от вас, а аз никога преди не съм имал подобна възможност.

Тирадата му отново предизвика появата на слаб, пробягал като сянка по лицето на Хенри доволен израз.

— Много ми е приятно, че мислиш така за братовчедите си — малко суховато изрече той. — Може и да е прекалено възгордяване, но аз също мисля, че те са добри момчета и от тях някой ден ще станат добри мъже. Ще бъда щастлив, ако това стане и ще се радвам много, ако някой ден и ти също станеш такъв.

Той наведе поглед към листчетата хартия, подредени по обичайния начин пред него.