Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 44

— Е, добре, уредено е — ще стане още сега. Трябва да отидем до другия край на града, за да вземем лекарството, а после ще те закарам обратно във фермата.

Трите кафяви хапчета бяха толкова малки, че Блейс се съмняваше дали ще свършат работа. Трябваше да ги взима едно по едно. След по-малко от седмица се появи и подходящият случай — чичото му заповяда да остави чистенето на Уил и на другата сутрин да тръгне с Джошуа — козите трябваше да се прекарат от зимното на лятното пасбище, което се намираше в близката планина на близо две хиляди фута височина. Блейс реши да използва шанса си и като се върна след това във фермата, той незабелязано глътна едно от хапчетата. Отначало не усети нищо и приблизително половин час прекара чудейки се дали да не глътне и второто, но скоро усети първите признаци. След около петнадесет минути започна слабо да му се гади. А след един час вече бе повърнал няколко пъти. Хенри го нямаше, беше излязъл по задачи извън фермата. Джошуа, в ролята си на най-големия, заповяда на Блейс да си легне в леглото и накара Уил да му слага мокри кърпи на челото, докато не се върне баща им и не предприеме нещо друго.

Хенри се върна малко преди обяд и съвсем не очакваше да намери племенника си в кревата. Той беше порядъчно учуден, в семейството рядко боледуваха.

Той изгледа Блейс, взе термометър и му измери температурата. Тя се оказа с два градуса и половина по-висока от нормалната.

— Трябва да се иде за доктора, казва се Крис Родерик — каза му Хенри. — Сигурен съм, че не е нещо опасно, но ще съм по-спокоен, ако дойде да те прегледа.

Блейс немощно запротестира, разказвайки му историята, която бяха съчинили с Дахно.

— Ами добре тогава — съгласи се Хенри. — Ще му звънна в града от магазина, и ще се постарая да не се бавя много.

След като поговори с Дахно, той реши да го почака. Онзи можеше да дойде или късно тази вечер, или на следващата сутрин.

Хенри отново заразпитва Блейс каква е тази болест и как е започнало всичко. Но Блейс само повтори, че се е преуморил и после се е почувствал зле. Наложи се чичо му да го остави на мира, прехвърляйки грижите за болния на Уил и Джошуа, които се редуваха да сменят мокрите кърпи.

После момчетата отидоха да спят, и Хенри пое студените компреси, а освен това му поднасяше и нощното гърне, когато Блейс повръщаше. Хенри прекара цялата нощ при Блейс и беше учудващо мил и внимателен към него.

Още вечерта в стомаха на Блейс не беше останало нищо, но мъчителните пристъпи на повръщане продължаваха. Заради тях нощта бе направо кошмарна. Едва сутринта, два часа преди съмване, той чу дългоочаквания рев на турбините, и Дахно най-накрая дойде.

— Е, добре, добре, а сега глътни това — каза Дахно, приближавайки се до леглото му, — няма да те излекува веднага, но ще се почувстваш по-добре и ще можеш да заспиш.

Той протегна ръка — на дланта му имаше три бели таблетки, малко по-големи от тези, които вече беше дал на Блейс. Дахно му помогна да се повдигне, за да може да преглътне таблетката с малко вода, и после внимателно го положи на възглавниците. Блейс лежеше и му беше все тая какво става или какво още може да му се случи… но лекарството вече действаше. Постепенно гаденето изчезна, и той почувства, че и температурата му спада. Затвори очи и сякаш пропадна, заспа дълбок, тежък сън.