Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 47

— А кой може да го наруши? — полюбопитства Блейс.

— Членовете на някоя друга църква, които не харесват нашата — поясни Адриан. — Понякога стават истински нападения. Обикновено това са юноши, които искат да се изфукат със смелостта си. Добре поне, че не се случва често. Затова и пистолета трябва да ми е подръка, не че ще го използвам, а по-скоро за да мога да ги уплаша и пропъдя.

— Защо тогава не го носите постоянно със себе си? — учуди се Блейс. — А, да, сетих се — защото е забранено да се влиза в църквата с оръжие по време на служба.

Адриан одобрително се усмихна.

— Позна. Смята се, че гардеробната не се числи към църквата, а същевременно, ако се наложи, мога бързо да взема оръжието си.

— Затова ли не снемате от кръста си кобура? — уточни Блейс.

— Да — кимна Адриан.

В този момент се появиха Хенри и момчетата. Адриан и чичо му си размениха приятелски по някоя и друга дума, а после Блейс и останалите си тръгнаха. Чак когато седнаха в каруцата, Блейс успя да зададе на Хенри въпроса си.

— Чичо — каза той, — а често ли една църква напада друга? Имам предвид хората от другата църква често ли ви нападат?

— Сега вече не — и Хенри сви устни. — Аз лично съм се нагледал на какво ли не, но се надявам на вас да ви се размине. Много е страшно, когато братя и сестри се убиват един друг, заради различно тълкуване на някакъв стих от Библията.

Толкова вледеняващ тон Блейс не бе чувал, откакто той и Хенри за първи път се срещнаха на космодрума. При първата възможност, която му се предостави, а това беше следобед на следващия ден, той попита Джошуа защо баща му се разсърди толкова, говорейки за борбата между църквите.

Джошуа се поколеба.

— Ако поиска, той сам ще ти разкаже.

За първи път Джошуа се опита да се отклони от отговора.

— Но ти знаеш, че той никога няма да поиска — забеляза Блейс. — Той никога не ми разказва нищо.

Джошуа се колеба още известно време, и накрая думите, макар и трудно, потекоха.

— Той ми е казвал, че когато Уил порасне, мога да му кажа. А тъй като ти също вече си член на нашето семейство, мисля, че няма да възрази, ако кажа и на теб, Блейс! Той е бил Войник на Бога!

— Войник на Бога ли? Имаш предвид, че като стотици други млади хора и него са го призовавали, за да воюва на чужди планети?

— Не, не! — поклати глава Джошуа. — Въпреки че баща ми е участвувал и в такива войни. Той никога не ми е разказвал подробно за тях. Не, да си Войник на Господа е съвсем друго, Блейс. Ако някога една църква е нападната от други църкви, то тя може да получи помощ от тези църкви, с които е в приятелски отношения. Имам предвид, че ще получи помощ от членовете на тези църкви. Татко се е сражавал не за своята, а заради други църкви.

— А, разбрах — отвърна Блейс. — Той е получавал пари…

— Пари ли? Как ти хрумна? — обиди се Джошуа. — Даже фанатиците не се сражават за пари! Не, преди всичко той е защитавал хората.

— Все още не разбирам — сви рамене Блейс. — Ти каза „преди всичко“. За какво още се е сражавал?

— Не, Блейс, наистина не си разбрал — търпеливо почна да му обяснява Джошуа. — Да се бориш за людете божии винаги е правилно. По-голямата част от тези, които предлагат своята помощ, го правят заради хората от църквата, на която помагат. Но… понякога това започва да им харесва, харесва им да се бият заради самата битка. Да, харесва им да се бият — спаси нас, Боже — и да убиват също. Една църковна война преминава в друга и… веднъж татко… да, той изведнъж почувствал, че не може да продължава да се бие, и съвестта му да остане чиста. И… по-добре е той да ти разкаже, Блейс, аз не мога повече.