Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 43

— И още нещо — побърза да го прекъсне Блейс. — Мога ли сам да избирам, отделно от програмата, какво да чета? Хенри спомена нещо за районна библиотека…

— О, да — сега пък Дахно го прекъсна, — когато на тези два свята започнаха да се заселват хора, корпорациите, които плащаха превоза, настаняването и всичко останало, учредиха и безплатни районни библиотеки. Местните жители могат да намерят там информация, как се отглеждат животни, как се сее, жъне и прибира реколтата, а също и съвети как да направят всичко със собствените си ръце, включително и къщите. И това ли искаш да знаеш?

— Ако нямаш нищо против — неуверено рече Блейс.

— Че защо да съм против? — учуди се Дахно. — Колкото по-добре си подготвен, толкова по-полезен ще ми бъдеш. Познай всичко под звездите, малки братко. Аз съм „за“. Мога само да те приветствам.

— Благодаря, Дахно.

— Недей да ми благодариш, никога! Всичко, което правя за теб, аз го правя всъщност за себе си. Сега трябва да намерим подходящо обяснение за пред Хенри, защо трябва да седиш и да учиш в къщи, вместо да работиш във фермата. Ето това трябва добре да се обмисли.

Дахно замълча, но Блейс не продължи разговора. След известно време на лицето на брат му отново се появи усмивка.

— Имаш ли нещо против да се разболееш за ден-два?

— Да се направя на болен или имаш друго наум? — уточни Блейс.

Студенина плъпна по гърба му. Ако Хенри разбереше, че се преструва, то ремъка не му мърдаше, и щеше да е съвсем справедливо.

— Не, разбира се. — Дахно се усмихваше величествено. — Ще ти намерим нещо, което наистина ще те разболее. Висока температура, болки в корема — само за един-два дни. Избери си подходящ ден, когато ще имаш тежка работа, или дълго ще стоиш на слънце, и глътни това, което ще ти дам. Хенри въобще няма да има повод да се усъмни в болестта ти. Ще му кажеш, че това честичко ти се случва, и ще го помолиш да се свърже с мен, тъй като аз знам как да се справям с болежките ти. И тогава вече аз ще го посъветвам какво да прави.

Блейс се притесняваше най-вече от гаденето и повръщането, а не от високата температура. Ненавиждаше гаденето — цялото му тяло страдаше от това, а още по-силно мразеше да повръща.

— Тази болест… само от този вид ли има? Не може ли да бъде просто треска? — попита той.

— Не — решително отговори Дахно, — трябва да е нещо по-сериозно — такова, че Хенри да извика мен, а не местния доктор. Ще кажеш на чичо, че местната медицина не ти помага, по-вероятно е само да ти навреди и въобще е опасна за тебе. Обясни му, че само аз мога да намеря и доставя подходящото за теб лекарство.

— Добре — кимна Блейс.

Живеейки заедно с майка си, той беше свикнал с употребата на лекарства и ги възприемаше като необходимо зло. Затова и не смяташе, че това е кой знае какво.

— А най-добре е — забеляза Дахно, — да намерим от този препарат още сега — така ще можеш да го имаш при себе си още днес.

Той поднесе ръка към устните си, свърза се с някого по гривната и започна да говори. Тъй като говореше тихо, Блейс не успя да разбере за какво става дума. Когато свали ръката си, Дахно каза на Блейс.