Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 42

Блейс заликува вътрешно — вече бе имал възможността да се убеди, че щом Хенри е обещал нещо, то няма да престъпи думата си, а ако е взел решение — значи, че точно така ще стане.

Ден или два преди следващата църковна служба Дахно отново им дойде на гости, и отново донесе на Хенри подарък — нови части за мотора. Както и предния път, той взе Блейс със себе си в града, и след като обядваха в Екюмени, те отново имаха възможност да си поговорят.

Блейс се радваше, че отново вижда брат си. Имаше неотложен проблем, който на всяка цена трябваше да обсъди с него. Скоро започваха занятията в училището, а на Блейс въобще не му се нравеше да ходи там заедно с местните деца. Той изчака, докато Дахно се настани на масата, и чак тогава подхвана разговор.

— До началото на лятото има само няколко седмици, а ние още не сме ходили в местното училище — имахме много работа във фермата и на полето. Аз мисля, че ще бъде много по-добре, ако изобщо не го посещавам. Първо на първо, това е едно малко училище — средна работа, и второ, колкото и да се опитвам да го скрия, на всички съвсем скоро ще им стане ясно, че съм много по-различен от тях.

— За това си напълно прав. — Дахно се замисли.

— Разбира се, рано или късно на всички ще им стане ясно, че съм различен. — Блейс щателно подбираше думите си, все едно че вървеше из стая, по пода, на която бяха разхвърляни яйца. — Но сега ще бъде много по-удачно да им внуша, че просто се преструвам.

— Съгласен — бавно промълви Дахно. — Не мисля, че това е кой знае какъв проблем, но винаги е по-хубаво да се избягват рисковете. Особено, ако ти предстои да прекараш тук три-четири години.

Само при мисълта за това Блейс изстина. Все още беше твърде млад, и такъв срок му изглеждаше като доживотна присъда.

— Мисля да започна да посещавам неделните служби заедно с Хенри, Уил и Джошуа — продължи Блейс, — и колкото по-рядко напускам фермата, толкова по-малко неприятности ще имам, не е ли така?

— Недей да мислиш, че за всичко ще се съгласявам с теб. Колкото по-малко ти, новопристигналият племенник на чичо Хенри, се отличаваш от другите, толкова по-добре. Въпреки че в конкретния случай смятам, че си абсолютно прав. Но това означава, че ще имаш друго дневно разписание, различно от това на братовчедите ти, и следователно аз ще имам много повече възможности да те водя в града и да те обучавам тук, когато му дойде времето.

Той забарабани с пръсти по масата, размишлявайки.

— Да-а, ти може би си прав наистина — произнесе той. — Да бъдеш гадното, грозно пате сред цял орляк птици… а в това няма нищо хубаво. Но ако няма да ходиш на училище, трябва да имаш предвид следните две неща. Първо — ще трябва сам да продължиш образованието си по някакъв друг начин. Второ, което е много по-важно, трябва да ти разрешат да напускаш къщата. Първото може да обсъдим и по-нататък. Аз ще ти намеря учител тук, в Екюмени, и ще го помоля да ти подготви един учебен курс. Мисля, че ще мога да ти намеря и учебните материали, четящо устройство и всичко друго, което ще ти е необходимо. Да, това решава нещата…