Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 41

Доволен от свършеното, той отнесе инструментите и стълбата обратно в къщата, като ги остави точно там, откъдето ги беше взел. Сега вече можеше да се прибира у дома.

Глава 9

Блейс се прибираше във фермата, и вървейки, си мислеше колко необикновен човек е Грег. Беше му направил силно впечатление. Независимо, че Учителят и Хенри принадлежаха към една и съща църква, двамата бяха напълно различни. Но и двамата бяха обсебени от вярата си — а това променяше всичко. Излизаше, че Хенри и Грег просто са представители на една от разновидностите възрастни, сред които бе живял Блейс досега. Общувайки с тях, той бе разбрал, че всеки човек е пленник на самия себе си, че всичко, което му се случва, зависи от личния му избор. Когато индивида осъзнае това, му остава само да реши кое е допустимо, и кое — не. И после вече спокойно може да използва получените знания, за да ги осмисли на по-високо ниво.

Дори майката на Блейс, независимо от факта, че всячески отричаше екзотическия си произход, действаше и мислеше именно като такава през по-голямата част от живота си.

Що се отнасяше до Хенри, реши Блейс, то трябваше из основи да проучи начина му на живот, а за религиозните въпроси се надяваше да намери такива, по които той и чичо му да са на едно мнение. Единствените, които не му създаваха особени проблеми, бяха Джошуа и Уил. По-скоро точно обратното — отношенията им се развиваха по най-добрия възможен начин.

А не трябваше да забравя и за Дахно. Засега брат му едва ли се досещаше за намеренията на Блейс да стане квакер — един от дружествениците, но рано или късно той щеше да разбере. И тъй като самият Дахно преди време бе минал по същия път, може би щеше да накара Блейс да постъпи като него. Щеше да се опитва да му диктува верните (според Дахно) правила за поведение в такива случаи.

Но каквото и да се случеше, Блейс нямаше никакво намерение да посвещава брат си в плановете си. Цялата работа много приличаше на шахматна партия между тях двамата, в която Дахно имаше ред преимущества заради възрастта и знанията си.

Блейс се добра до фермата тъкмо навреме, за да успее да обядва, а после — да прибере и разчисти масата. След това се зае да обмисля две от нещата, за които беше сигурен, че живо интересуваха Хенри. Първото беше моторът, а второто — стремежа на чичо му да възпита децата си, а и самия Блейс в духа на същите принципи, които той самият стриктно спазваше.

— Е, разкажи, научи ли нещо полезно от Учителя Грег? — поинтересува се Хенри по време на вечерята.

— Благодаря на Бога, че ме изпратихте при него за наставление и поучение — отговори Блейс.

Изведнъж реши да си пробва късмета. Едва ли Хенри можеше да провери за какво са говорили той и Грег.

— Аз трябва да започна да посещавам църквата заедно с вас — още от следващата служба — продължи Блейс. — И ако се наложи, той каза, че мога отново да го посетя.

— Щом е така, ще ходиш на църква — произнесе Хенри. — За такова нещо винаги ще се намери време.