Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 40

— Това съвсем не е толкова важно — каза Блейс. — Особено ако има обяснение.

Грег се усмихна отново.

— Мисля, че ще оправдаеш надеждите ми. — Той се задържа на вратата и се обърна към Блейс. — Между впрочем, съветвам те да изчакаш малко тук, след като аз изляза. Ще е по-добре, ако никой от енориашите не знае за нашата среща. Да, и още нещо, като разказваш на Хенри за разговора ни, кажи, че си получил наставление. Той обича тази дума.

— Ще запомня — кимна Блейс, — и ще изчакам тук, след като излезете. Исках да ви питам и още нещо. Може ли да идвам на църква заедно с другите?

— Разбира се, стига да искаш. Да, освен това знай, че този дом никога не се затваря — нито денем, нито нощем вече четиридесет години.

Блейс отново седна в креслото и започна да чака. Не минаха и две минути, и той чу шума от приближаваща кола. Някой извика.

— Хей, Грег!

— Идвам, Уолсър! — Звукът от тътрещите се крака на Грег бавно заглъхна, последва тих говор, от който Блейс не разбра нищо, а после вратата хлопна, напълно заглушавайки гласовете. Малко по-късно Блейс чу шума на потеглящата кола.

Той почака още малко, за да е сигурен, че никой няма да го види и после излезе навън. Но вместо да тръгне обратно към фермата на Хенри, той заобиколи къщата и намери боядисания в черно резервоар, закрепен за една от стените на къщата. По това време на деня той беше на сянка, тъй като стената гледаше на изток.

Блейс се върна до къщата и успя да открие чука, отвертката и още някои инструменти. Като потърси още малко, в мазето се намери и стълба. Когато се покатери на стълбата, Блейс видя, че резервоара, както и се надяваше, беше закрепен за стената с две метални ленти. Той беше започнал да развива първия от осемте винта, придържащи лентите, когато се сети, че едва ли ще може да премести пълния с вода резервоар. Тогава потърси и намери на дъното на резервоара двата необходими му крана — за пълнене и източване. Блейс затвори входния, източи водата и едва след това разви останалите винтове.

Като държеше празния резервоар в ръце, момчето освободи гъвкавата тръба и я затегли зад ъгъла на къщата, за да е сигурен, че дължината й е достатъчна. После премести стълбата на южната страна на къщата и отново се покатери върху нея. Тук слънцето щеше да стопля повече водата, освен това щеше да я нагрява през целия ден — и зиме, и лете. Блейс здраво закрепи резервоара, затвори изпускателния кран и отвори входящия, за да напълни резервоара. Като се убеди, че той вече е пълен — крана се затваряше автоматично с помощта на някакъв поплавък — Блейс слезе от стълбата.