Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 39

Блейс кимна в съгласие.

— Аз исках да отида при Джошуа, но Хенри ме спря, и тогава изобщо не изглеждаше разгневен. А на следващия ден, когато попитах Джошуа за това, той ми каза, че ако някога има син, ще постъпва с него по същия начин — естествено, ако го заслужава.

— Да, така е — кимна Грег, — и това не пречи от него да излезе добър и любящ баща. — Той замълча за момент, а после продължи. — Скоро трябва да дойде да ме вземе един от членовете на нашата църква. Баба му е много стара и е на смъртно легло. Тя е пожелала да ме види, и сега се нуждае от мен повече, отколкото ти.

— Ясно. — Блейс се почувства силно уязвен, бяха го отхвърлили настрани като нещо старо и ненужно.

— Не се обиждай — внимателно го погледна Грег, — но мисля, че не ме разбираш. За съжаление, аз не мога да ти помогна. Ти искаш да разбереш защо ние сме такива. Но за да стане това, трябва и ти да повярваш в Бога. А аз съм сигурен, че ти, също като по-големия си брат, просто не си способен на такова нещо. — Той се усмихна. — Преди тридесет години, когато бях още съвсем млад Учител, бих приел едва ли не за свое задължение да те посветя, ако трябва и насила, във вярата. Но сега знам, че това е невъзможно. Трябва първо да намериш Бога вътре в себе си. А доколкото познавам екзотиците, брат ти, пък и самият теб — не мисля, че е възможно да постигнете дори и това. — Той млъкна и със симпатия погледна Блейс. — Но ти можеш да направиш живота си по-лесен и хубав, ако просто следваш пътя, по който трябва да върви всеки от жителите на нашата планета — продължи той. — Вярата е недостъпна за теб.

— Разбирам — кимна Блейс. — Но ако все пак искам да я постигна?

— Търси Бога. — Грег дружелюбно погледна момчето. — Ти си разочарован, но аз не те коря. Самият аз съм на кръстопът. Ако ти успееш да намериш Бога или да разбереш, защо Хенри постъпва така или защо всички ние сме такива, каквито сме — това за мен ще бъде много, много важно. Може би, ако поживееш по-дълго тук… Но и това ще стане, ако е рекъл Бог. Още веднъж ти повтарям — докато не намериш Бога в себе си, никога няма да имаш вяра.

— В края на краищата, мога да опитам, нали? — попита Блейс.

— Приеми начина, по който живеем тук за даденост — отговори Грег. — Мисля, че си необикновено развит за годините си, и може би нашият начин на живот в крайна сметка ще ти хареса, дори и без вяра. Не знам. Просто се надявам.

Той млъкна и въздъхна.

— Но ще ти кажа нещо — продължи той. — Хенри не е фанатик. Той е Истински Пазител на Вярата. Може би, ако го погледнеш от тази гледна точка, ще можеш някой ден да го разбереш.

Той спря и погледна с виновна усмивка Блейс.

— А сега, ще ми бъде много приятно, ако ми помогнеш да стана от креслото. Аз и сам мога, но ако ми помага някой, ми е много по-лесно да го направя.

Блейс стана, и като пристъпи напред, подаде ръка на Грег. Той се надигна и силна, неприятна миризма се разнесе около него.

Грег виновно се усмихна.

— За това също трябва да се извиня. Усещаш миризмата, нали? Това е заради един глупав обет, който дадох преди много години, когато бях още млад и силен. Заклех се никога да не се мия с вода, която е стоплена по изкуствен начин. Но сега, на тези години, миенето със студена вода е не само неприятно, но и опасно. — Той отново се усмихна на Блейс. — През лятото мога да се мия без проблеми, зимно време обаче ми е много трудно — а сега тъкмо свършва зимата. Ще дойдат горещи дни, и водата, която съм налял в резервоара навън, ще се стопли и ще стане безопасна за мен. Е, а дотогава ще гледам да стоя поне на една ръка разстояние от всички.