Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 194

Блейс отново се опита да се съсредоточи върху разговора от другата страна на прозореца. Беше се замислил и изтърва част от него.

— Не се самозалъгвайте! — отговори екзотика с неочаквано рязък, несвойствен за него тон. — Съвсем скоро тук или ще се появят някакви хора, или ще се случат разни неща — именно това показва повишаването на налягането. Точно по същия начин внезапното спадане на атмосферното налягане е признак за наближаващ ураган. Възможно е… — Той млъкна.

Дорсаецът се огледа.

— Какво видя?

— Мисля, че това са Другите — тихо рече дорсаецът.

Все едно ток удари Блейс. По принцип Дахно не криеше името на организацията, но и не го рекламираше насам-натам. Откъде можеше дорсаецът да го знае — въобще какво още знаеше?

— Защо решихте, че са те? — И екзотикът се огледа наоколо.

— Не съм убеден, само подозирам — поясни дорсаеца.

Лицето на екзотика се намръщи. Той едва чуто си промърмори нещо, и Блейс отново не можа да чуе нито дума.

— Но защо? — изви побеснял дорсаеца.

Отговорът отново беше толкова тих, че Блейс не чу нищо и се залепи още по-близо до прозореца.

— Другите не са никакви дяволи! — възкликна дорсаеца. — Смесете вашата кръв, моята и тази на Авдий — смесете кръвта на представителите на всяка една от Отцепените култури, ако щете, и ще получите само мъже и жени, нищо повече. Каквото сложиш в гърнето, това и ще извадиш.

— Това не са обикновени мъже и жени, а хора с най-различни необикновени способности — произнесе екзотикът.

Ехото от тези думи иронично отекна в главата на Блейс. Само най-добрите студенти на Дахно имаха две, максимум три по-особени дарби, и то след специално обучение. За никакво множество не можеше и дума да става. Потенциално такива дарби може би наистина съществуваха, но те съвсем не се проявяваха у всички, а само в неколцина.

Той изведнъж се замисли. Може би талантите са се появили и развили едва когато някои от студентите завършеха и заминеха на друга планета? Може би екзотикът бе срещал именно такива хора и ако беше така…

— Какво от това? — разнесе се гласа на дорсаеца. — Човек живее, а после умира. Ако е живял добре и е умрял както трябва, какво значение има какво го е убило?

— Но нали става дума за нашия Хал…

— Който също ще умре някой ден, както и всички останали. Изправете се, де! — извика дорсаеца. — Вие, екзотиците, нямате ли гръбначен стълб?

Екзотикът въздъхна дълбоко и се изправи:

— Вие сте прав. В крайна сметка Хал получи от нас всичко, което ние тримата можехме да му дадем. Ако остане жив, ще има всички шансове някой ден да стане велик поет.

— Поет! — изпръхтя дорсаецът. — Съществуват хиляди много по-полезни неща, които би могъл да извърши през живота си, а поетите…