Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 195

Той изведнъж млъкна, а през това време екзотикът скръсти ръце пред гърдите си, развявайки широките си ръкави, и продължи.

— Поетите също са хора — каза той с такъв тон, все едно участвуваше в някакъв академичен спор. — Ето защо аз толкова високо ценя Алфред Нойс. Знаете кой е Нойс, нали?

Блейс мигновено настръхна.

— Че защо ми е да знам? — сви рамене дорсаецът.

— Така си и мислех — поклати глава екзотика.

— Вие сте от онези, които не си спомнят нищо друго, освен „Разбойникът“. А „Историята на кръчмата на русалките“ и другата поема „Шервуд“ — те са направо гениални. Знаете ли, там на едно място Оберон, кралят на елфите и феите разказва на поданиците си за това, че Робин Худ умира и обяснява, защо елфите трябва винаги да тачат Робин…

— Никога не съм го чел това — отряза го дорсаеца.

— Робин измъкнал една от феите от нещо, което според него приличало на паяжина. А чуйте какви думи е казал Оберон според Нойс — чуйте:

„… И я изтръгна той от здравите прегръдки на магьосника,

бе въплъщение той на древна и жестока тайна,

и вледеняващ ужас всяваше във нас…“.

Екзотикът спря. Блейс видя, че той гледа облеченото в тъмни дрехи Куче, което държеше пистолет и току-що бе излязло от люляковите храсти зад дорсаеца. След миг се появи и партньорът му и застана до него, а след това и другата двойка се измъкна от храстите в далечния край на терасата. Към двамата старци вече бяха насочени цели четири пистолета.

Блейс побесня. Намерението му да разбере още нещо, подслушвайки разговора, се провали, но може би още не беше късно да заглади насилственото нахлуване на хората си и да му придаде малко лустро. Той се приближи към прозореца и започна да декламира на глас:

— „И тъй бе нежен той, освобождаващ я от плена, дори дъгата многоцветна по крилцата й не трепна!…“ — Щом цитата свърши, вниманието на всички бе приковано към него благодарение на мощния му трептящ глас. — Но вие и сам виждате — продължи той, обръщайки се към екзотика, — как ритъмът постепенно отслабва тук, става лек и изящен след първия изблик на сила, за която говорехте преди малко!

„Рицарю, защо пришпорваш коня

по този тесен път? Къде си тръгнал?

Напред, напред! — отвърна той.

— Любимата ме чака!“

Екзотикът вежливо се поклони, а на Блейс му се стори, че все пак е успял да го впечатли.

— Мисля, че не се познаваме — рече екзотикът.

— Казвам се Аренс. Блейс Аренс — отговори Блейс. — Не се притеснявайте, никой няма да пострада. Ние искаме да проведем едно съвещание тук, в имението ви. Ще ви отнемем максимум един-два дни.

Той се усмихна, стараейки се с всички сили да очарова двамата възрастни хора.

— Ние? — попита екзотика.

— Да, ние сме нещо като клуб. Откровено казано, колкото по-малко се интересувате, толкова по-добре за вас. — Блейс се озърна. — Тук има още двама души, нали така? Още един наставник и вашия повереник, момче на име Хал Мейн, нали? Къде са те сега?

Екзотикът възмутено поклати глава. Блейс се обърна към дорсаеца, който му отвърна с безразличен поглед.

— Ами добре тогава, и сами ще ги открием — произнесе Блейс съучастнически и отново погледна към екзотика. — Знаете ли — продължи той, — много бих искал да се срещна с това момче. На колко е той сега? Шестнадесет, може би?