Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 192

Те излязоха от аерокара и като се стараеха да се движат колкото се може по-незабележимо, се отправиха към къщата откъм онази й страна, която гледаше не към езерцето, а към планините.

Когато най-после съзряха къщата през клоните на дърветата, Блейс привика Кучетата и шепнешком ги инструктира.

— Вие и вие — каза той, посочвайки две от двойките, — ще се приближите към къщата от различни страни. Вие — отляво, а вие — отдясно. Запомнете, че няма нужда да нахлувате в къщата. Трябва само да държите под око дворчето и внимателно да наблюдавате отсрещния бряг на езерото — докато кацахме, забелязах там някакви двама, при дърветата. — Той се обърна към петия. — А ти, — ти ще дойдеш с мен. Аз ще вляза в къщата през задната врата, а ти ще тръгнеш след мен, като ще се движиш с една стая по-назад. Няма да бързаш, следвай ме внимателно, но ако ме нападнат или хванат, трябва веднага да ми се притечеш на помощ. Ясно?

Блейс погледна помощниците си. Те изобщо не си приличаха, дори и лицата им бяха различни — от почти кръгло до продълговато. Но независимо от това не можеше да се отърве от усещането, че те са като близнаци, с еднаква външност.

— Това е — рече Блейс. — А сега, ако имате въпроси — питайте.

Той чакаше. Но никой от тях не попита нищо.

— Ами добре, прекрасно. Значи въпроси няма. Повтарям: запомнете — вие сте длъжни да стоите в храстите и да не се показвате, докато не ме видите да излизам на двора. Това се отнася и за тебе. И така, напред.

Той се обърна и с облекчение изхвърли от главата си необходимостта да се грижи за тези петимата. Сега оставаше само един човек, с който трябваше да се съобразява, и това бе самият той. За разлика от Кучетата той дори не беше въоръжен. На всяка планета съществуваха доста сурови закони против всеки опит да бъде вкарано оръжие от другаде. Всеки, когото хванеха, биваше незабавно депортиран.

Обаче Дахно все пак беше изкопал отнякъде пет импулсни пистолета за Кучетата. Той не му каза откъде ги е намерил, но Блейс не се и интересуваше. Ако зависеше от него, или Кучетата изобщо нямаше да носят оръжие, или то щеше да е имитация, или пък, в краен случай, нямаше да е заредено. Блейс искаше да превземе къщата, без да причинява вреда никому.

След като Кучетата безшумно изчезнаха между дърветата, той се отправи към задната страна на къщата. Щом я заобиколи, Блейс надзърна през прозореца, намиращ се непосредствено до вратата и се убеди, че там няма никой. Тогава той предпазливо завъртя дръжката и отвори вратата, стараейки се да вдига колкото се може по-малко шум.

Озова се в антрето.

Зад една полуотворена врата се виждаше началото на коридор, водещ надясно към кухнята, а вляво имаше няколко затворени врати, зад които навярно имаше спални или нещо друго. Блейс тихо се придвижи към кухнята, увери се, че там също няма никой и бързо я прекоси, за да стигне до трапезарията. Мина и през нея и се озова в голям хол. Като продължи по-нататък, той влезе в стая, която изглежда беше библиотека. Най-удивителното нещо в нея бяха наредените по рафтовете старинни, изкусно подвързани томове със страници от истинска хартия.