Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 196

Екзотикът кимна в знак на съгласие.

— Тоест, минали са четиринадесет години, откакто са го намерили… — Блейс се спря. — Предполагам, че сигурно е необикновено дете. Кои са родителите му — успяхте ли да ги откриете?

— Не — поклати глава екзотика. — В бордовия дневник на кораба беше записано само името на момчето.

— Забележително момче… — Блейс се огледа наоколо. — Значи казвате, че нямате представа къде може да е сега?

— Не — потвърди екзотика.

Блейс въпросително погледна към дорсаеца:

— А вие, коменданте?

Онзи презрително изфуча. Блейс се усмихна, но лицето на дорсаеца дори не трепна. Той разбра, че нищо повече няма да научи от него.

— Май не харесвате много-много Другите — такива като мен, а? — каза Блейс. — Но времената се менят, нали, коменданте?

— За жалост не към добро — изрече дорсаецът, и Блейс долови в думите му студено презрение, което го убоде като острието на кама.

— Уви, това е така — въздъхна той. — А никога ли не ви е идвало наум, че момчето може да се окаже един от нас, от Другите? Не? Добре, щом не желаете да говорите за него, дайте да говорим за нещо друго. Обзалагам се, че имате и други поетични предпочитания. Да вземем например „Идилията на краля“ от Тенисън — за хората и войните.

— Виж, това го знам — каза дорсаецът, — това си го бива.

— Тогава трябва да помните какво е казал Артур — че времената се менят. Когато накрая крал Артур и сър Бедивер остават съвсем сами, сър Бедивер пита краля какво ще стане, когато Кръглата маса вече няма да я има, а Артур се отправи към Авалон. Помните ли какво му отговорил Артур?

— Не — поклати глава дорсаецът.

— Той отговорил… — и Блейс отново започна високо да декламира: — „Нов ред ще стария смени…“ — Блейс млъкна и погледна към стария войник, за да провери как му е подействало това.

— „… И Господ Бог единствено ще бди да има мир в света и да се пазят старите завети“ — обади се скърцащ глас някъде отстрани.

Всички се обърнаха натам и видяха стар и ужасно слаб квакер. Зад гърба му с насочен пистолет стоеше петото Куче.

— Не довършихте цитата — упрекна той Блейс, — това е толкова присъщо за вас, Други човече. За Бог вие не сте нищо друго, освен струйка дим. И съдбата ви е също в Божиите ръце — нали знаете това!

Казвайки всичко това, той се приближи към Блейс и щракна с костеливите си пръсти пред носа му, подчертавайки последните си думи. Блейс се разсмя, но веднага осъзна, че почти е загубил контрол над ситуацията.

— Ох, какви сте глупачета, малки глупачета! — меко изрече той. — Гледайте! — Кучетата виновно го погледнаха, като току-що напишкали се кутрета. — Този е родом от Мара — посочи Блейс към екзотика, — и е съвсем безобиден. Екзотиците по принцип отричат всяко насилие — всяко! Беше нужен само един пистолет за онзи фанатик ей там. А този старец? — И той посочи дорсаеца. — Лично аз не бих рискувал да затворя нито един от вас — дори и въоръжен — в една тъмна стая заедно с него — дори и невъоръжен, ако искам отново да видя човека си жив.