Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 193

Блейс не се сдържа и хвърли поглед по рафтовете. Ако разполагаше с време и възможност, със сигурност не би излязъл оттук, докато не прочетеше всичко от кора до кора.

Движейки се покрай рафтове, изпълнени с безброй томчета класика, в крайна сметка той стигна до прозорец, който гледаше към дворчето. На рафтовете до прозореца имаше сборници с поезия. На масата лежеше дебела книга с кафява кожена подвързия, в която беше отбелязано нещо. От чисто любопитство Блейс отвори на същото място.

Беше антология от стиховете на Алфред Нойс, английски поет, живял през деветнадесети век. Той не беше особено популярен сред съвременниците си и едва през двадесет и първи век бе получил признание — но като художник. Кафявият кожен показалец се намираше между страниците на поемата в стихове „Робин Худ“, където Оберон, кралят на елфите разказва как веднъж Робин Худ е спасил един от поданиците му.

Блейс тъкмо се канеше да остави книгата на мястото й, когато погледна през прозореца и изведнъж видя двама старци. Единият от тях, със сини одежди, беше доста грохнал, а другия изглеждаше доста як за възрастта си.

Блейс веднага разпозна екзотика в първия от тях, а за втория реши, че няма кой друг да е, освен дорсаеца. Значи, това бяха двама от тримата учители на момчето. Блейс се притисна по-близо отстрани на прозореца, така нямаше да го видят, а той щеше да чуе за какво си говорят.

Глава 39

— Не знам — каза екзотикът. Той извади от джоба си нещо като кубче с размери два на два дюйма и го показа на събеседника си. — Просто получих ей това предупреждение.

— Пак ли вашите екзотически фокуси — промърмори дорсаецът. — Ще ида да предупредя Авдий.

— Страхувам се, че вече е късно. — Екзотикът протегна тънката си, сбръчкана ръка и спря спътника си. — Всеки момент ще започнат да ни наблюдават. Затова колкото по-малко си личи, че се опасяваме от нещо, толкова повече шанс ще има Хал да изчезне оттук.

Дорсаецът мълчаливо се огледа наоколо, а после екзотикът му каза нещо толкова тихо, че Блейс не успя да го чуе.

— Той ще остане — унило произнесе дорсаеца. — Вече не е момче, а мъж.

— Мъж? На шестнадесет години? — учуди се екзотика. — И вече мъж?

— Нормален мъж — измърмори дорсаеца. — А кой би могъл да ни заплашва тук? Или може би какво?

— Не знам — сви рамене екзотика. — Устройството сигнализира само при рязко повишаване в нивото на онтогенетичната енергия, придвижваща се към нас. Вие трябва да помните какво съм ви казвал за изчисленията си относно момчето. Те показаха, че вероятността жизненият му път да пресече пика на напрежението в съществуващите исторически сили, преди момчето да навърши седемнадесет, е доста голяма.

Блейс трепна, щом чу „исторически сили“. Именно историческите сили бяха нещото, което обсебваше ума му от доста време. Той винаги бе смятал, че неговото тълкуване и разбиране за ролята на тези сили е нещо строго лично и присъщо единствено и само на него. Наистина, той знаеше за съществуването на забележителната междузвездна информационна служба на екзотиците, но мислеше, че тя отдавна не е това, което е била едно време. Тогава откъде можеха екзотиците да знаят за историческите сили, след като самият той разбра за съществуването им единствено от намерените в различни книги откъслечни сведения за това?