Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 191

Що се отнасяше до имението, Блейс научи следното: то се намираше в дебрите на Скалистите планини, и представляваше място, което едва ли би се сторило удобно или привлекателно на някого. Парцелът, върху който беше построено, започваше от едно високопланинско езеро, обхващаше голяма част от гората и свършваше в голи и отвесни скали.

След два часа ровене Блейс се почувства направо несвойствено за него, просто беше невероятно изтощен. Тогава се опита да превключи и премина към обмислянето на по-прозаични въпроси, касаещи Кучетата, прехвърлянето им до имението, и намирането на подходящи карти, които биха им позволили да кацнат на известно разстояние от къщата, а после незабелязано да проникнат в територията й. За щастие, това, което тези самоопределили се за нинджи момчета вършеха най-добре, бе да се придвижват тихо, без да привличат вниманието.

Накрая той беше обмислил всичко, до най-малката подробност и си легна да спи. На разсъмване цялата група излетя с аерокар, който бе пилотиран от самия Блейс.

Имението се намираше в неголяма кръгла долина сред планините. До най-близките съседи имаше поне двадесет мили. А самата къща изглеждаше разкошно. Тя беше разположена в южния край на долината до малко езерце, около което се виеше пътечка. Други пътечки водеха към борова гора и се губеха между дърветата.

Блейс осезаемо чувстваше как нетърпението на петте Кучета, приклекнали зад гърба му, стремително нараства. Дахно се оказа прав — това действително беше идеалното място за провеждане на тайна среща между ръководителите на организацията на Другите. И ако наистина тук, в тази напълно автоматизирана къща имаше само четирима човека — тримата наставници и момчето, то едва ли някой можеше да им попречи да проведат съвещанието си.

В същото това време на Блейс му беше някак си непривично и неудобно от цялата тази работа. Направо не беше на себе си — никога не му бяха харесвали изключенията. Това момче, а и учителите му се бяха появили твърде неочаквано за неговите навици, пък и той разбра за това едва след като Дахно му го разказа. Всъщност нямаше нищо особено в цялата работа, защото съществуваха безбройно много хора, които Блейс също не познаваше. Но никой от тях не изглеждаше и на йота толкова загадъчен.

Това момче никак не се вписваше в картината на бъдещето, към което се стремеше Блейс, то беше като камък, попаднал в зъбчатките, движещи плановете му. И защо се бе получило така, той не можеше да си обясни. Но самия факт, че Хал Мейн съществува, силно го безпокоеше.

Впрочем, всичките тези въпроси трябваше да бъдат отложени за по-нататък, когато щеше да разполага с време и възможност да потърси отговорите им. А сега трябваше да се съсредоточи върху превземането на къщата и пленяването на обитателите й.

Той държеше аерокара ниско, за да не го забележат от долината, и в крайна сметка тихо го приземи на около два километра от къщата. После се обърна към петте Кучета, седящи зад него.

— Всичко е наред, пристигнахме. Дръжте се близо до мен и правете това, което ви кажа. Няма да стреляте при никакви обстоятелства, освен ако не ви заповядам.