Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 187

Самият той беше напълно доволен просто да си седи и няколко дена само да размишлява върху получената до момента информация.

Седнал в каютата на кораба, Блейс погледна към обсипания със звезди екран и отново усети прохладния, спокоен свят на самотата. Сега вече разбираше, че убийството на Броули окончателно го е отделило от останалата част от човешкото общество. И последните остатъци от илюзиите му относно етиката се изпариха. У него вече нямаше никакво колебание, а само постоянно и целенасочено усилие на волята. Той продължи да размишлява. Следващата неприятна стъпка беше да съобщи на Дахно за смъртта на Броули. Това беше нещо, което трябваше да бъде направено.

След като взе окончателно решение за бъдещите си действия, Блейс се успокои. Когато в крайна сметка се озова на Стара Земя, той откри, че вече изобщо не се притеснява от предстоящата си среща с Дахно.

Хотел „Сянка“ се оказа на около осемдесет мили западно от град Денвър. От гледна точка на комфорта той беше горе-долу от вида хотели, в които Блейс обикновено отсядаше. Но имаше една едва забележима разлика — от хотела лъхаше странно наглед усещане за стабилност и сигурност.

Старата Земя беше нещо повече от люлка на човечеството. Онези, които живееха там сега, отлично го съзнаваха и това им придаваше сериозност и задълбоченост във всичко — и по това как се самооценяват, а също и какво и как строят.

„Може би щеше да е в реда на нещата да се почувствам уязвен“, помисли си Блейс, тъй като беше роден на един от Новите светове, но странно нещо, изобщо не усещаше огорчение и мълчаливо се примири с превъзходството на земните жители.

Той и петте Кучета влязоха във фоайето на огромната сграда на хотела. Блейс се свърза отдолу със стаята на Дахно и чу гласа му — брат му ги канеше да се качат при него.

След малко те се озоваха в дълга, голяма стая, стените, на която бяха почти изцяло остъклени.

Дахно посочи към барчето с напитки и храна.

— Заповядайте. — Той стана, за да стисне ръката на брат си и Блейс изпита едно непознато досега удоволствие — да говори с човек, чийто очи са на нивото на неговите. През това време Кучетата с удоволствие се възползваха от поканата на Дахно.

— Да седнем — рече Блейс на брат си. — Трябва да ти кажа туй-онуй.

— Така ли? — учуди се Дахно и внимателно се вгледа в Блейс. — Ами тогава нека отидем другаде. Имам една малка стаичка, където можем да поговорим на спокойствие.

Стачката въобще не беше толкова малка, а просто беше обзаведена така, че да изглежда като малко уютно местенце. Особено се набиваха на очи двете кресла, явно правени специално за размерите на Дахно, а и на Блейс също.

Те се настаниха в тях, и Дахно започна:

— Е, казвай — какво ново?

— Нортън Броули е мъртъв — рязко произнесе Блейс. — Той се канеше да оглави организацията, за да осъществи собствените си цели.

— Така ли? — Колкото и странно да беше, но Дахно изобщо не изглеждаше учуден. — И кой го уби?

— Аз — отговори Блейс, — когато той дойде, за да убие мен.

Дахно бавно кимна.

— Трябва да отбележа, че от известно време и аз самият го наблюдавам внимателно — замислено започна Дахно. — Предвид произхода му, той спокойно можеше да стане един от Другите, но не беше обучаван в центровете ни. Просто той беше един от първите, с които се запознах, когато се преместих да живея в Екюмени. Много амбициозен, но ако не беше такъв, аз не бих имал никаква полза да го наемам. А не се ли страхуваш, че могат да припишат смъртта му на нашата организация?