Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 189

— А все пак — колко стар е бил? — поинтересува се Блейс, а Дахно се усмихна.

— Такива като него са били строени преди осемдесет години — отвърна той. — Загадка, не мислиш ли? Но както и да е, корабът е бил продаден за достатъчно голяма сума, така че да може да се купи земя, да се построи къща и да се наемат трима учители за малкия.

— И на колко години е той сега? — попита Блейс.

— На шестнадесет — отговори Дахно.

Шестнадесет, помисли си Блейс. Уил Маклейн беше само с три години по-възрастен, когато загина на Сета. Но Дахно продължи да говори:

— Това уединено място е просто идеално за целите ни. Ще ви дам карта и подробни указания. Искам ти и петте Кучета да отидете там и да завземете имението. Не причинявайте нищо лошо никому — просто затворете всички в стая, откъдето да нямат връзка със света. А аз ще дойда привечер и тогава ще ги убедим да ни приютят за няколко дни. — Той замълча и се усмихна на Блейс. — Като се имат предвид талантите ти, едва ли ще имате някакви проблеми и съм сигурен, че те с удоволствие ще ви предложат гостоприемството си.

Блейс не отговори и след секунди Дахно продължи:

— Аз ще имам грижата да обясня на останалите вицепрезиденти как да се доберат до мястото на срещата. Те ще пристигнат тук утре. Съвещанието ще остане за следобеда, а после ще освободим пленниците или пък ще направим така, че те сами да се освободят от затвора си след няколко часа. А през това време ние ще тръгнем към космодрума. Вече съм поръчал билетите за връщане. Така че би трябвало да сме излетели най-късно на следващата сутрин след срещата.

— А колко хора има сега в имението? — попита Блейс.

— Момчето и трима старци — наставниците му: дорсаец, екзотик и третия май е от Хармония. Къщата е напълно автоматизирана.

Дахно се усмихна на Блейс.

— Момчето е сираче — като вас и мен, мистър вицепрезидент — рече той и се надигна от креслото си. — Ще поговорим по-подробно после, когато настаним Кучетата. Вече съм им ангажирал стаи.

Блейс с учудване установи, че неизвестно защо, но страшно много се интересува от Хал Мейн.

Глава 38

Блейс вървеше по коридора на хотела към стаята си, но мисълта за сирачето, намерено в космическия кораб, все още не го напускаше. Твърде много бяха съвпаденията — не можеше да не ги вземе под внимание.

Първо, възрастните, които са били на кораба заедно с момчето, явно са го напуснали малко, преди да го открият. Иначе как биха могли да са сигурни, че корабът ще бъде открит почти веднага? Второ, защо не са се притеснявали, че оставеното без надзор дете няма да почне да си играе с лостовете и копчетата за управление?

И трето, какво ли ги е накарало изобщо да оставят Хал Мейн съвсем сам? Та нали само достатъчно възрастни, здрави и технически грамотни хора — един или повече, биха били в състояние да докарат кораба в близост до Земята, където вероятността да го открият, е била най-голяма.