Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 185
Гордън Диксън
Той ги гледа още няколко секунди.
— Да-а — продължи той, държейки пистолета все още насочен към тях, — аз все пак се надявам никога повече да не ви видя, но ако това стане, ще трябва да се оправям и с вас.
Те мълчаливо го погледнаха, после, без да кажат нищо, вдигнаха тялото на Броули и се изнесоха.
Като остана сам, Блейс отново седна до масата, опря лакти върху й и притисна чело към хладната й блестяща повърхност, стискайки силно с ръце главата си. Тресеше го. Друг изход от създалото се положение нямаше. А сега трябваше да се обади и да отмени покушението.
Той все още стискаше пистолета в ръка. Когато го остави на масата, забеляза, че ръцете му треперят. Ако онези двамата се върнеха, едва ли щеше да се справи с тях.
Блейс отново погледна към пистолета и тогава видя, че го е оставил върху някакво неотворено междупланетно съобщение, което явно беше пристигнало след разговора му с Ара. Беше от Старата Земя, което означаваше, че го е изпратил Дахно. Блейс взе плика и го отвори. Писмото беше кодирано, но той отдавна беше свикнал с тези неща и го прочете, все едно четеше обикновено писмо:
„Скъпи мистър вицепрезидент,
Надявам се да се срещна с вас примерно след тринадесет дни междузвездно време в хотела, за който ви бях споменал в последното си писмо, в околностите на град Денвър. Трябва да вземете със себе си пет от най-преданите Кучета. Може да потрябват.
Президентът“.
Той остави писмото и се хвана за телефона, за да се обади на Ахрам Моро.
— Блейс Аренс! — възкликна онзи. — Моите Кучета са ви много, много благодарни, тоест, извинете ме, вашите Кучета — вашите и на Дахно. Тази вечеря беше истински празник за тях.
— Радвам се, че им е харесало — произнесе Блейс, — защото имам някои неприятни новини за вас. Ще трябва да отложим за неопределено време работата, която бяхме планирали. Току-що получих известие от Дахно.
— О — каза Ахрам. После настъпи тишина, а след това той заговори отново, вече с по-жизнерадостен тон: — Да, те наистина ще бъдат малко разочаровани. Но не смятам, че това ще ги наскърби много, тъй като миналата вечер в известна степен е достатъчна компенсация.
— Петима от тях няма да останат разочаровани — уточни Блейс. — Знаете ли адреса на офиса ни в Екюмени?
— В Екюмени ли? Да, знам го.
— Хубаво. Тогава незабавно ми изпратете петима от най-добрите ви Кучета. Ще ги очаквам след три часа. Сега ми се налага да изляза, но след три часа ще се върна.
— След три часа ли, Блейс Аренс?
— Да, след три часа — потвърди Блейс. — А, и нека се приготвят за междузвездно пътуване — отиваме на друга планета.
— На друга планета? — като ехо повтори Ахрам, но в гласа му вече имаше нови нотки. — Как ли ще им завиждат останалите!