Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 188

— Едва ли — сви рамене Блейс и накратко, но много точно, му предаде какво беше станало по време на последната му среща с Броули.

— Така, така — кимна Дахно, след като изслуша разказа му. — Може би е по-добре, че това се е случило сега, а не по-късно. Но ми е интересно защо смяташ, че трябва да се откажем от опита за покушение над Маккей. Сигурен съм, че не съм ти казвал да правиш такова нещо.

— Разбира се, че не си ми казвал нищо подобно — каза Блейс. — Тогава ти прекалено много бързаше да заминеш, а в твое отсъствие аз реших да проверя как се грижат за безопасността на Маккей… — И той разказа на Дахно за Защитниците на Маккей. — И тогава ми стана пределно ясно, че Кучетата нямат никакъв шанс пред тях. Да… А такъв проблем не търпеше отлагане, трябваше бързо да се вземе решение. И аз го взех.

— Така… — произнесе Дахно. — Какво пък, по всяка вероятност си бил прав. Сигурно и аз самият бих постъпил така на твое място.

Той се плесна по коляното и с това като че ли тегли чертата на случилото се.

— Сега относно срещата — продължи той. — Като се запознах със ситуацията тук, дойдох до извода, че силите за безопасност на Земята ще реагират достатъчно бързо — дори да успеем да вземем някакво помещение под наем или ако организираме срещата тук, в хотела, представителите на властта веднага ще довтасат и ще започнат да задават въпроси. Колкото и идиотски да звучи, но ако искаме срещата да мине без проблеми, най-добре ще е да превземем някое частно имение, вместо да го купуваме или да го вземем под наем. Просто така ще оставим много по-малко следи, по които биха могли да ни открият, особено пък ако действаме бързо. Бързо да се съберем, бързо да проведем съвещанието и още по-бързо да се изнесем от Земята. А после, дори и да се усетят и да тръгнат да ни преследват, ние вече ще сме далече.

Блейс с интерес установи, че Дахно нарича Старата Земя просто Земята. Разбира се, това можеше и нищо да не означава, но можеше и да е доказателство, че брат му е признал преимуществата на планетата пред останалите светове.

— А сега — за мястото, което съм харесал — продължи Дахно. — То се намира на изток оттук, доста високо в планините и е съвсем изолирано. Въобще историята е повече от странна. Преди около четиринадесет години е бил открит неголям космически кораб, кръжащ в орбита около Земята. В него намерили само едно двегодишно момченце, което се казвало Хал Мейн, и нито един възрастен.

— Нито един възрастен ли? — попита Блейс. — И какво е станало с момчето?

— На кораба е имало оставени инструкции — как трябва да се грижат за него — поясни Дахно. — В тях се казвало, че корабът и всичко, което е в него, трябва да се продаде и с парите да се платят разходите за обучението и възпитанието на момчето. Представяш ли си само колко струва един космически кораб, пък макар и не последна дума на техниката?