Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 186

— Необходимо е те да бъдат тук след три часа. Наемете кола, самолет, изобщо всичко, каквото е необходимо, и им купете каквото ще им е нужно за пътуването. Всички разходи ще ви бъдат възстановени.

— Не се притеснявайте за това, Блейс Аренс. Имаме предостатъчно средства.

— Да се надяваме — изрече Блейс. — Те ще пътуват с мен.

— Ама и вие ли заминавате? — недоверчиво попита Ахрам.

— Да, за известно време — отвърна Блейс.

— Но тогава от кого ще получаваме заповеди, след като нито вие, нито Дахно няма да сте тук?

— За това ще ви съобщят допълнително от офиса — поясни Блейс, — а за останалото — действайте както обикновено. А сега — довиждане.

Той прекъсна връзката, без да дочака отговора на Ахрам. Блейс се надигна трудно, канейки се да тръгва, но изведнъж си спомни, че ще трябва да позвъни на още едно място. Обади се в агенцията, където си беше резервирал билет преди няколко дни. Дневната смяна още не беше дошла, и той предаде на нощния дежурен, че ще му трябват още пет места. Тази молба предизвика известно объркване, и накрая, след доста висене и чакане му отговориха — но не беше дежурният, а друг човек.

— Много съжалявам, Блейс Аренс — печално произнесе той, — но свободни места няма. Нямаме дори едно свободно място, да не говорим за пет.

— Какво, за пет хиляди междузвездни кредита — повтарям, междузвездни! — вие не можете да ми намерите още пет места?

— Аз… — Гласа пресекна. — Ще ви звънна след няколко минути, Блейс Аренс. Бихте ли ми дали номера си?

Блейс му даде номера на телефона в офиса. Не бяха минали и две минути и телефона отново иззвъня, и същият глас отпреди малко му съобщи с тържествуващ тон:

— Намерих ви пет допълнителни места, Блейс Аренс. Изглежда, че нещо не сме броили правилно — преди секунди открих, че все пак разполагаме с една свободна петместна каюта.

— Благодаря ви — каза Блейс.

— Няма за какво, Блейс Аренс, винаги сме готови да помогнем.

Блейс прекъсна връзката и горчиво се разсмя. Вече се канеше да се отправи към вкъщи, за да си събере багажа, когато погледа му попадна отново върху писмото от Дахно.

Той отново се разсмя, но горчивината вече го подразни, наложи си да се успокои и побърза да си тръгне.

Глава 37

Пътуващите в космическите кораби пасажери знаеха, че всъщност полетът е едно движение в изпълнения със звезди космически мрак, но за тях самите той се състоеше единствено в това да прекарат няколко дни, затворени на едно неподвижно според тях място.

По пет пъти на ден ежедневно се предлагаше храна, приготвена от най-добрите готвачи съобразно вкусовете и навиците на всеки от пътниците. Алкохолните напитки се предлагаха свободно. Освен това на кораба имаше и малко казино.

За съжаление Блейс никога не бе придавал особено значение на яденето — за него това беше само физиологична необходимост, гориво за тялото му. Алкохолът той отъждествяваше с отрова, а и държеше винаги да е с ясно съзнание.

Хазарта го отегчаваше. По-скоро би могъл да оправдае склонността към алкохолизъм, но пристрастеността към хазарта Блейс не можеше да извини по никакъв начин.