Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 184

След няколко минути Броули се върна, но не сам. Заедно с него в кабинета влязоха и двама яки младежи, не толкова високи като Блейс, но с телосложение на истински борци. Те застанаха от двете страни на Блейс.

— Блейс — Броули държеше папка в ръцете си, но не я отваряше, — сигурен ли сте, че няма да размислите върху решението си да отмените акцията на Кучетата?

— Абсолютно съм сигурен — рече Блейс и отмести креслото от масата, за да освободи колената и краката си.

Броули зарови в папката, но извади оттам не лист с инструкции, а импулсен пистолет, който насочи срещу Блейс. Разстоянието беше едва десетина фута.

— Не мърдайте — заповяда той, а после се обърна към помощниците си: — Хванете го, но без да оставяте следи. Ще го хвърлим от покрива.

Двамата биячи извадиха от джобовете си малки, но яки палки и се насочиха към креслото на Блейс, преграждайки пътя му от две страни. Блейс остана неподвижен, докато те не го наближиха съвсем. Той се държеше с две ръце за креслото. В един момент го изтласка изпод себе си и остана приклекнал, а после се завъртя така, че главата му сочеше към единия от нападателите, а краката му — към другия.

Много хора не се съобразяваха с дължината на ръцете на Блейс, да не говорим пък за краката му. Токовете му така халосаха единия от младежите, че той отлетя към стената, глухо се удари в нея и тихо се смъкна на пода.

През това време палката на втория изсвистя във въздуха там, където трябваше да бъде главата на Блейс, ако беше останал в креслото си.

Блейс още един път пъргаво се завъртя и „изстреля“ краката си в другата посока. Единият му крак изби палката от ръката на нападателя му, а другия попадна в слабините му — онзи мигновено се сви на две.

Всичко стана толкова бързо, че Броули успя да стреля едва след като и втория нападател падна. Но Блейс имаше късмет — Броули уцели креслото.

Блейс се претърколи изпод масата и хвърли попадналата му палка право в лицето на Броули. Онзи инстинктивно вдигна ръце, защитавайки се, но палката го цапардоса в дясното слепоочие и той отлетя към вратата. Блейс веднага скочи на крака, хвърли се към него и му изтръгна пистолета. Сърцето му биеше бясно. Броули, без да премигне, гледаше пистолета, който сега беше насочен към него.

— Не… — започна той.

Блейс натисна копчето и Броули рухна на пода. Очите му така и си останаха — отворени, а на лицето му беше замръзнал ужас. Блейс дълбоко въздъхна, гледайки го.

Нещо отвътре го караше да съжалява, но той беше наясно, че в дадения случай убийството беше неизбежно. Блейс се обърна към нападателите си, които тъкмо бяха дошли на себе си и се опитваха да се изправят на крака.

— Вие двамата — застанете от тази страна на масата. — Блейс им показа по-отдалечения от него ъгъл на масата, държейки ги на прицел. Те се приближиха към трупа на Броули, погледнаха го и отново се втренчиха в пистолета.

— Мисля, че най-добре е да го хвърлим някъде от някой покрив — рече Блейс. — Това, което той възнамеряваше да направи с мен, ще е добре и за него. Трябва да изглежда така, все едно се е качил за нещо на покрива рано тази сутрин и е паднал оттам — за предпочитане откъм странична уличка, където няма да открият тялото му поне няколко часа. А колкото по-късно го намерят, толкова по-добре — и за вас, и за мен. Предполагам, че ключовете от колата са у него. При всички случаи го занесете до колата и ще го откарате някъде, където има подходящ покрив — гледайте да са поне десет етажа.