Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 183

По време на вечерята Блейс си говореше с тях, стараейки се междувременно да чуе и за какво си говорят останалите Кучета на съседните маси. След като виното поразвърза езиците им, гласовете също се повишиха — държаха се точно като войници пред уволнение.

Накрая разкошната вечеря свърши. Между Кучетата вече имаше доста пияни, въпреки че се опитваха да не го показват. Но нито един от тях не се издъни — никой не тръгна да вдига тост за Блейс, за Дахно или пък за организацията — тоест, не се случи нищо недопустимо, както и Блейс се надяваше.

Когато започнаха да се разотиват, някои от тях все пак дойдоха до масата на Блейс, за да му благодарят, но независимо от опасенията му, те не бяха много. Естествено, това привлече вниманието на околните към неговата маса, но като цяло вечерята имаше доста неофициален характер, което и целеше Блейс.

Накрая освободи и старшите, които все още бяха на масата му. Блейс беше убеден, че те няма да си тръгнат, преди самият той да стане от мястото си, дори и в залата да не останеше никой друг. След всичко това се прибра в стаята си, свърза се с пилота и му заповяда да подготви машината за излитане в пет сутринта, а после си легна в кревата и моментално заспа.

На следващия ден още в шест сутринта той позвъни на Нортън Броули и му заповяда веднага да дойде в офиса. Броули се появи точно след четиридесет минути, които му беше отпуснал Блейс, за да се приведе в приличен вид. Юристът изглеждаше доста недоволен, че са го измъкнали така ненадейно от кревата, но усещаше, че ситуацията вероятно е доста сериозна.

— Май рано сте станали, а, Блейс Аренс?

— Да, познахте — кимна Блейс, — но като се имат предвид обстоятелствата, хич не е рано.

— Сериозно ли е? — попита Броули.

— Да — отговори Блейс. — Вчера наблюдавах генералната репетиция на покушението над Маккей. Нивото на подготовка изобщо не се е променило. Имах възможността да проуча отблизо охранителната служба на Маккей, и сега съм напълно убеден, че всеки опит за покушение е предварително обречен на провал. Затова реших да отменя тази акция. Но може би някой ден, когато сме по-подготвени, пак ще опитаме.

— А Ахрам Моро? Той знае ли за това? — поинтересува се Броули.

— Не — поклати глава Блейс, — каня се да му кажа, но исках вие пръв да го разберете, в случай, че той ви позвъни днес.

— Ясно. — Лицето на Броули стана бяло като платно — дали от гняв или от изненада, Блейс не знаеше, — но гласът му все още беше спокоен.

— Дахно ми е оставил указания какво да правя в такива ситуации. — И Броули се надигна от мястото си. — Те са в една папка в колата, която е паркирана в подземния гараж. Почакайте, аз ей сега ще ги донеса.

Блейс го изгледа, присвил очи.

— Вие имате инструкции от Дахно, за които не сте ми казали нищо? И ми го казвате едва сега? — бавно процеди Блейс, без да сваля очи от Броули.

— Точно така — отвърна Броули, — сега се връщам. — Той излезе.

Блейс въздъхна и се отпусна назад в креслото. Разбира се, очакваше някой и друг подводен камък, но точно такова развитие на нещата — не.