Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 182

— Ахрам, Маккей разполага с поне двеста души, които нарича свои Защитници, а вие се каните да изпратите срещу него едва две дузини от Кучетата.

Ахрам се разсмя:

— Още преди да замине, Дахно бе разузнал колко са точно, и ни каза. Нали знаете, че те са само една сбирщина фермери и всякакви други идиоти, които не са хващали оръжие от години. И понятие си нямат как трябва да го защитават този Маккей. А нашите Кучета са същински дорсайци, що се отнася до подготовката им, и освен това са въоръжени с най-добрите оръжия.

Според Блейс обаче, днес на тренировката Кучетата бяха абсолютно същите, каквито си бяха и преди: безгрижни, лекомислени и доста бавни.

Блейс протегна ръка към телефона и позвъни в офиса си в Екюмени.

Глава 36

Един ден преди това, Блейс бе получил съобщение от Дахно от Старата Земя, в което се определяше датата на срещата — точно след две седмици междузвездно време — и също така беше посочено и мястото, където щеше да се проведе тя.

— Блейс е — представи се той, когато се свърза с офиса. От екрана го гледаше леко недоволното лице на Ара.

— Няма нужда да казвате кой е, Блейс Аренс — каза тя. — Добре, че звъннахте точно сега, тъкмо се канехме днес да си тръгнем по-рано.

— Тогава се радвам, че ви хванах — произнесе Блейс, — защото днес възникна една важна работа. Спешно е. Изпратете кодирано съобщение на всички вицепрезиденти от другите светове със следното съдържание — готова ли сте да записвате?

— Вече включих записващото устройство — отвърна Ара.

Блейс започна да диктува:

„Във връзка с въпроса, за който неотдавна ви информирах, вие трябва да бъдете на мястото на срещата не по-късно от дванадесет дни от датата на получаването на това съобщение. Мястото на срещата е: Старата Земя, хотел «Сянка» — който се намира в околностите на град Денвър в Северна Америка.

Блейс Аренс“

— Записахте ли, Ара?

— Да, Блейс Аренс.

— Много е важно тези съобщения да бъдат изпратени колкото се може по-бързо.

Блейс приключи с разговора, отново легна по гръб и се втренчи в тавана. Нямаше много време за мислене.

След известно време той отново беше на балкона — четвърт час преди Кучетата да пристигнат. Те дойдоха точно навреме. Бяха облечени в обикновени, градски дрехи. Поне тази част от препоръките му бяха изпълнили. Но за сметка на това, те се държаха така, все едно целият свят вече е техен.

Блейс ги наблюдава още малко, а после слезе от балкона и се запъти право към банкетната зала на хотела. Управителят го позна и го заведе до една от вече наредените маси. Човекът не скриваше удивлението си и се чудеше, защо Блейс не бе поръчал една голяма маса за цялата група със свето и звуконепроницаема бариера, която щеше да им осигури спокойствие и уединение?

Но независимо от всичко, Блейс настояваше именно на този вариант. Интересуваше го как ще реагират Кучетата на присъствието на останалите посетители. Той седна на едно от местата и започна да се вглежда във всеки от влизащите в залата Кучета. И затова въобще не се учуди, когато четирима от по-старшите Кучета влязоха и вкупом се насочиха към масата му.