Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 181

— Не — поклати глава Блейс. — Ако вечерята бъде в отделна зала — това е все едно да се пренесе обикновената им вечеря на друго място. По-добре нека да ни сервират в най-хубавата зала на „Белия кон“, а също така да има и сервитьори. Хората ни трябва да свикнат някой да им сервира. Не сте ли съгласен?

— Аз никога досега не съм се замислял за това — сви рамене Ахрам. — Но вие сигурно сте прав — те веднага ще се почувстват важни.

— Да, сигурно. — Блейс се надигна. — Е, аз тръгвам.

След половин час Блейс вече се регистрираше в хотел „Триумф“. Той избра именно този хотел заради голямото му фоайе с балкон над него, за да може да наблюдава държането на Кучетата, когато те влезеха през широката врата. Освен това, ресторанта към хотела притежаваше голяма зала, побираща сто души, която беше отворена и за други посетители.

Блейс се отби за минута-две до стаята, която беше наел и сега стоеше на балкона над фоайето, много доволен, че изборът му се беше оказал толкова сполучлив. От балкона добре се виждаше всичко, което ставаше долу — там живота се вихреше с пълна сила. Във фоайето имаше много будки, малки ресторантчета и магазини.

Той се усмихна вътрешно. Преди да се качи на колата, Ахрам много плахо зададе въпроса, който Блейс очакваше — даже беше сигурен, че ще му бъде зададен.

— Между впрочем — заговори Ахрам, — държите ли да присъствува и персонала?

Блейс се задържа за момент — още не беше затворил вратата.

— Не. Искам тази вечер да мине без всякакви формалности. И още нещо — кажете им да не бързат много с прибирането си тук. Да речем — нека са свободни докъм три часа тази сутрин и след вечерята да се позабавляват малко в града.

— Както кажете, Блейс Аренс — отговори Ахрам. В гласа му звучеше съгласие, но Блейс усети, че от него блика едно силно недоволство и обида, заради така неочакваната свобода, подарена на подчинените му бойци.

Блейс още веднъж погледна надолу към фоайето, а после се отправи към стаята си, за да си легне и да помисли малко.

Нямаше особена разлика между това, което видя на тренировките днес и онова, което му показаха при предишното му посещение. Теоретически това означаваше, че Кучетата просто не могат да надскочат едно определено ниво в подготовката си. Но на Блейс не му се щеше да мисли така. Или Нортън Броули не беше предал заповедта му, или Ахрам просто я беше игнорирал.

Освен това, Ахрам бе отделил малко повече от една трета от Кучетата за акцията с покушението. А Защитниците на Маккей бяха повече от сто — провалът беше неизбежен.

Тоест, това беше нагледен пример към ситуацията, която самият той обрисуваше пред ръководителите на организациите на Другите по време на обиколката си. Въоръжените наемници не са преимущество. В повечето случаи носеха само неприятности. Опитът да се отстрани Даръл Маккей щеше да изкара Другите като почитатели на грубата сила, а не на здравия разум.

Блейс си спомни, че беше обърнал внимание на Ахрам върху несъответствието между неговите хора, участващи в покушението и Защитниците на Маккей.