Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 180

— Можете да го зарадвате още сега — рече Хъркимър, кимайки към панела на видеофона, монтиран на масата му.

— Благодаря ви — произнесе Блейс, — но той няма видеофон. — Той пристъпи от крак на крак, а после продължи: — Моят наставник каза, че за днес сме приключили с важните неща…

Хъркимър отново се разсмя:

— Ами добре! Можете да тръгнете още сега.

— Огромно благодаря, никога няма да забравя това — произнесе Блейс.

— Е, а ако пропуснете нещо, ще си го отработите, когато се върнете. — Хъркимър все още се усмихваше. — А сега тръгвайте вече и ми дайте възможност и аз да си свърша работата. А, и още нещо, предупредете Сам.

— Непременно — кимна Блейс.

Като излезе от хотела, той извървя няколко квартала, докато не се убеди, че никой не го следи. Тогава влезе в кабината на един уличен видеофон и си поръча кола, която го закара до дома му. Там бързо се преоблече в обикновен, макар и доста скъп делови костюм и отново прибягна до уличен видеофон. Колата го отведе до офиса, и чак от собствения си кабинет Блейс се свърза с Ахрам Моро.

— Дежурният офицер е познал гласа ви и веднага ме свърза. Какво ще желаете, Блейс Аренс?

— Решил съм да дойда днес следобед, за да видя как се изпълняват заповедите ми. Ще остана да спя в Моузвил, затова вечерта искам да поканя всички на вечеря, ако разбира се, нямате нищо против.

— Аз… о, разбира се, че нямам нищо против — отговори Ахрам. — А кога да ви чакаме?

— Оттук полетът ще бъде горе-долу час. Само дето не знам кога точно ще излетя.

— Двама от Кучетата ще ви чакат с кола.

— Прекрасно — рече Блейс. — До скоро виждане.

И те се сбогуваха.

После Блейс се свърза с летището и поръча аерокар с пилот, като обясни, че ще преспи там и би искал пилота и колата да са му под ръка.

В един и половина той вече беше на летището в Моузвил. Както му беше обещано, Кучетата го чакаха, и след двадесет минути една голяма и разкошна лимузина ги докара до базата.

Ахрам настоя двамата с Блейс първо да изпият по чаша вино, а след това се отправиха към учебния полигон. Там беше построен макет на цял район от Екюмени, с улиците и къщите, Блейс откри даже и сградата на Палатата.

После наблюдава как протича учението, като през цялото време си налагаше да не се разсмее. Тренировката продължи не повече от четиридесет минути от момента, в който всички заеха изходните си позиции. Към края на този добре отрепетиран спектакъл, тези, които играеха ролята на Маккей и неговата охрана, бяха повалени на земята и се правеха на мъртви.

След като всичко свърши, Ахрам откара Блейс обратно в базата.

— А Кучетата кога трябва да се явят за вечерята в Моузвил? — поинтересува се Ахрам, когато те отново седнаха един срещу друг в офиса му.

— Аз тръгвам за Моузвил още сега — рече Блейс. — А те нека бъдат пред ресторанта „Белия кон“ в хотел „Триумф“ точно в пет.

— Всичките ли? — уточни Ахрам.

— Всички, които са свободни — отвърна Блейс.

— Това значи осемдесет, даже деветдесет човека, тоест ще бъдем в почти пълен състав — каза Ахрам. — Предполагам, че ще искате вечерята да се проведе в отделна зала?