Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 179

— Какво имаше предвид той? — поинтересува се Блейс, когато двамата със Сам останаха сами.

Лицето на Сам помръкна.

— Той говореше за онези, които са готови да пожертват дори живота си, само и само Нашия Велик Учител да не пострада — поясни Сам.

— А това не е ли наша работа? — удиви се Блейс.

— Нашата работа е друга — каза Сам. — А „Телата“ — това са просто доброволци, които заграждат с плътния пръстен на телата си Нашия Велик Учител и така го пазят от игли, енергийни разряди или изстрел от импулсен пистолет. Нашата задача е друга — да не дадем възможност на врага да стреля.

Тази информация както обикновено бе съхранена в мозъка на Блейс, за да може по-късно да бъде обмислена на спокойствие. С течение на времето структурата на организацията на Защитниците и особеностите в тактиката и стратегията им му ставаше все по-ясна и по-ясна. Телата образуваха стена от живи щитове около Маккей всеки път, когато той се появяваше сред хора. Малки групи Защитници се смесваха през това време с тълпата, готови мигновено да обезвредят всеки враг още преди да се опита да извърши покушение.

Те действаха като истински професионалисти-ветерани и постоянно поддържаха връзка един с друг, за да атакуват врага като група, а не да разчитат само на единичните схватки. Освен това, те използваха минимум команди при изпълнение на всяка задача.

Колкото повече Блейс сравняваше, толкова повече се убеждаваше, че Кучетата нинджи при цялата си подготовка изобщо не можеха да бъдат равностоен противник на Защитниците. Огромният им опит, проверената във войните и битките тактика и разбира се, сплотеността правеха примитивните на вид Защитници — непобедими.

Така че целия първоначално замислен план се разпадаше като къщичка от карти. Но за всеки случай не беше лошо да се препровери още веднъж.

На осмия ден — това беше в понеделник — Блейс поиска разрешение да говори с Хъркимър и го получи.

Той влезе в офиса, където всичко си беше по същия начин, както и при първото му посещение, дори и Хъркимър носеше абсолютно същите дрехи.

— Е, Блейс — Хъркимър напрегнато го погледна, — наставниците ви са доволни от вас. За какво друго искате да говорите с мен?

— Ами, то при мен възникна следният проблем — започна Блейс. — Извън града живее един мой братовчед, който се жени тази вечер, а той ме беше помолил да му бъда шафер. Работата ще се проточи, и аз се страхувам, че няма да успея да дойда утре в шест, а освен това най-вероятно няма да бъда и в добра форма. Не може ли да дойда вдругиден, а не утре?

Хъркимър се разсмя.

— Вие сте отскоро при нас — каза той, — но на практика вече всички ви имат за свой. Затова ви разрешавам да дойдете вдругиден. Ако все пак почувствате, че все още не сте на ниво, просто ми звъннете и аз ще ви продължа отпуската с още един ден. Всъщност, защо да не почивате направо два дни?

— Вие сте толкова добър — каза Блейс. — Как ще се зарадва братовчед ми, като разбере!