Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 177

— А вие самият забелязвате ли тези различия? — попита Блейс.

— Да — каза Сам, държейки чашата пред себе си и гледайки улицата. — След една-две войни това става навик. Виждаш ли онзи пълния, нисък човек с розовото сако?

— Да — отвърна Блейс.

— Той бяга от нещо. От нещо или някой — не знам точно. Може би от някой човек или просто от нещо в собствената си глава, но цялото му тяло издава стремежа му да избяга. Погледни как изнася крака си напред, все едно се кани да направи голяма крачка, а после се сепва и пуска крака, стараейки се да внуши, че изобщо не бърза за никъде. Понаблюдавай го.

На Блейс му стана интересно. Привлече го възможността да научи нещо ново, както го привличаше всяка нова задача. Той се съсредоточи, разглеждайки краката на пешеходците по улицата, и от време на време споделяше съображенията си със Сам. Отначало Сам го поправяше в повечето от случаите, но постепенно Блейс започна да прави предположения, все повече доближаващи се до тези на наставника му.

— Бързо схващаш — похвали го Сам.

Сега Блейс вече не броеше минутите. Незабелязано те прекараха така още два-три часа, докато Сам не остави чашата си и като поклати разстроен глава, каза:

— Отново ни засякоха. Ти нямаш вина в случая, но заради ужасния ти ръст си като сигнална ракета в тъмна нощ.

Беше вече следобед. Те минаха през търговския квартал и Сам го заведе до наблюдателния пост, намиращ се върху покрива на една от сградите. Там беше много ветровито и доста хладно, затова Блейс много се радваше на дадената му топла риза. Те преседяха горе близо час. Сам най-накрая си позволи да се зарадва.

— Всичко е наред. Никой не можа да ни открие, това е просто чудесно. Прибираме се, ти можеш да се поупражняваш още малко със стрелбата, а после си свободен до края на деня.

— Аз така и не разбрах с какво се занимавахме цял ден — рече Блейс. — Имам предвид, какво всъщност се предполага да правим?

— Трябваше да се стараем да не ни забележат — поясни Сам. — Въпреки че не е точно така. Не да се крием, а просто да се държим така, че да не ни обръщат внимание. Утре ще опитаме нещо друго. Значи, среща до оръжейната в седем и половина, дадено?

— Там съм — отвърна шеговито Блейс.

Те се върнаха в хотела, и там той постреля още малко с игловата пушка. Вечерта Блейс най-накрая се добра до апартамента си, хвърли вехториите, които носеше и се потопи в приятно топлата, клокочеща вода на стимулиращата вана.

Докато се къпеше и дори после, когато вече си беше легнал в кревата, Блейс не спря да обмисля ситуацията. Той си набеляза две задачи. Трябваше да ги осъществи, но така, че никой да не се усъмни в пълната му преданост, като охрана на Маккей.

Първо: трябваше още веднъж да посети Кучетата и да се убеди, че заповедта, предадена им чрез Нортън Броули, е изпълнена. Второ: ако заповедта е изпълнена, трябваше да провери способни ли са те сега да се справят с ликвидирането на Маккей. Но самият той се съмняваше, че ще се справят. Сега не само беше убеден, че покушение ще има, но също така знаеше, че Кучетата нямат никакви шансове за успех.