Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 164

— Блейс Аренс? Аз съм Антония Лю. Не знам защо ми се струва, че ви познавам отнякъде. Да не би случайно да сте роднина на Дахно Аренс?

— Да, аз съм негов брат — отзова се Блейс. — Но нещо не мога да си спомня да съм ви срещал.

— Не, разбира се. Просто моят брат, Иаков Лю, едно време се обучаваше в курсовете, организирани от вас и Дахно. Ние с него сме наполовина дорсайци, наполовина квакери. И знаете ли, аз споделям идеите на Другите, освен това смятам, че в тях има голямо бъдеще. Така, с какво бих могла да ви помогна?

— Бих искал да дойда при вас и да видя как се занимават вашите студенти, и може би, ако ми разрешите, да се пробвам с някой от тях… — той не довърши изречението.

— Обикновено не поощряваме любопитството на външни лица към студентите ни — нито в залата, нито на тепиха — каза тя. — Но съдейки по това, което ми е разказвал Иаков за вас, вие не сте обикновен любопитко. Впрочем, знаете ли, сега е най-удачния момент, току-що приключих заниманията си с една от групите. Кога можете да дойдете?

— След петнадесет минути — отвърна Блейс.

— Прекрасно. Обикновено след занятия посвещаваме два часа на свободни практически упражнения — поясни тя. — Така че, ако имате спортно облекло, носете го. Когато дойдете, тогава ще реша кой ще бъде ваш противник.

— Да, разбира се. Вече тръгвам — набързо изрече Блейс.

В интерес на истината той нямаше подходящ спортен екип, какъвто тя имаше предвид. Екипът за джудо, който някога използваше по време на обучението си, явно нямаше да свърши работа тук. Но навярно беше възможно да купи това, което му трябва, някъде по пътя.

За щастие, професор Лю му беше обяснила подробно как да стигне до спортната зала, и затова той закъсня съвсем малко — пристигна не след петнадесет, а след осемнадесет минути.

Блейс излезе от колата и заизкачва стъпалата към вратата, която по всяка вероятност водеше към кабинета. Вътре се намираше висока студентка с открити, ясни очи и ореол от светла коса. Тя седеше зад невисока преградка и печаташе нещо.

— Блейс Аренс? — уточни студентката. — Доктор Лю предупреди, че ще се отбиете.

Тя стана, отвори вратата на преградата и го пусна да мине, посочвайки му една отворена врата, през която се виждаше гимнастическата зала. Влизайки в залата, Блейс видя зад остъклената преграда Антония Лю.

Те си стиснаха ръцете, и тя го погледна с иронична усмивка.

— Е, не очаквах, че сте толкова висок! Нищо, елате с мен да ви разведа наоколо.

Той я последва към един от тепихите, върху който се бореха двойка студенти. Когато Блейс и Антония се приближиха към тях, те се разделиха, станаха на крака и започнаха нова схватка.

— Всяка схватка се оценява с точки — поясни Антония на Блейс. Точно тогава двамата борци отново се тръшнаха на тепиха. — Например този, който сега е с гръб към нас, ще получи няколко точки за това хвърляне, което започна, а сега е отгоре, върху противника си Дик. Разбира се, срещата се смята за спечелена, ако залепиш плещите на противника си за тепиха и го задържиш в това положение поне пет секунди. В противен случай те трябва да продължат да се борят още три рунда, всеки по три минути, с едноминутни почивки между тях, и резултатът от срещата се определя по количеството събрани точки.