Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 166

Срещата бе предрешена — твърде лесно е, направо не е честно, помисли си Блейс. Той почти веднага успя да повали Антон, и озовавайки се върху него, така стовари цялата си тежест върху диафрагмата му, че онзи почти не можеше да диша.

След двадесет секунди Антон се предаде.

Те отново се изправиха на крака и се вкопчиха един в друг. Блейс отново повали Антон и го притисна с ръце и крака, а онзи не можеше да направи ни най-малко движение. Отново станаха, за да започнат следващата схватка.

За три минути Антон успя да се озове на пода точно пет пъти.

— Мисля, че ви стига толкова — каза Антония, която наблюдаваше схватката, заедно с предишния партньор на Антон. — Струва ми се, че научихте всичко, което искахте да знаете, нали, Блейс Аренс?

— Да — кимна Блейс.

— Не! — запротестира Антон. — Разрешете ми да опитам още веднъж, Тони. Уверен съм, че в края на краищата ще се справя с него.

— А аз не мисля така — решително произнесе Антония Лю. — Продължи заниманията си с Дик. Блейс Аренс, бихте ли дошли с мен?

Тя затвори вратата на офиса, за да не ги чуят, и се обърна към Блейс.

— Знаете ли, просто не мога да реша дали това, което направихте, е мошеничество или не. По принцип правилата не го забраняват. Но вие действахте толкова решително, че Антон просто нямаше никакъв шанс. Защото техниката, която приложихте, всъщност беше малко поотслабена „ката“, но вие така го накланяхте назад, че дори когато падаше, краката му не се откъсваха от земята нито за миг. Нали така?

— Права сте — съгласи се Блейс.

— Няма да ви питам къде сте се учили — продължи Антония, — но е очевидно, че нивото ви на подготовка е доста високо. Струва ми се, че ако е необходимо да се усъвършенствате и упражнявате още, то по-добре да си потърсите някой друг, а не моите ученици. Но, бихте ли ми казали защо ви е нужно всичко това?

— Това е нещо съвсем лично, и аз по принцип не бих искал да говоря за това — отвърна Блейс. — Но най-общо казано, налага ми се да вляза в ролята на селско момче, което и хабер си няма от някакви си там бойни изкуства.

— Хм — поклати глава Антония. — Тогава няма да ви разпитвам, но трябва да отбележа, че в такъв случай изпълнението на една такава „роля“ ще бъде двойно по-нечестна постъпка, като се имат предвид ръста и опита ви. Не искате ли да ми кажете още нещичко?

— Едно огромно благодаря за това, че ми позволихте да дойда тук.

— Няма за какво. — Антония му протегна ръка и той я стисна. — Трябва да отбележа, че съумяхте да разпалите любопитството ми.

— Може би някой ден ще мога да го удовлетворя…

Ръката й беше топла, много приятна на пипане и той усети, че иска да я държи още много, много време. Но тутакси си спомни за целта си, а също и за това, че трябва да страни от хората, за да остане безпристрастен и обективен. Досега никога не бе срещал жена, която да иска да види още веднъж. А сега пред него стоеше именно такава жена. Но това криеше твърде много опасности.

— … въпреки че — добави Блейс с известно закъснение, — се страхувам, че обстоятелствата едва ли ще ми го позволят.