Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 162

Действително, слуховата памет на Блейс не отстъпваше на зрителната. Когато приключи с цитирането на речта на Маккей и слезе от катедрата, в църквата още дълго време цареше мъртва тишина. А след това се понесоха гласове, възхваляващи Маккей и Блейс.

— Паметта ви е същински Божи дар — възхитено произнесе Годсарм, когато двамата с Блейс се озоваха зад преградата и Блейс пристъпи повторно към обреда на измиването. Но този път никой не се осмели да се приближи към него. В края на изказването му членовете на общността гледаха Блейс с благоговение и трепет.

— Да. — И Блейс отново прибягна до неуверения глас, с който говореше, преди да се качи на амвона, — аз съм безкрайно благодарен на Бога за милостта, с която ме е дарил.

— Братко Блейс — разсъдително отбеляза Годсарм, — аз мисля, че едва ли е угодно Богу да оставате тук, в тази малка община, докато през това време Нашият Велик Учител може да ви намери много по-добро приложение. Затова, ако сте съгласен, ще ви дам препоръчително писмо до него, в което ще му разкажа как сте се представили тук. Мисля, че Учителят непременно ще вземе решение, угодно на Господа, Бога наш.

Блейс го погледна и рече:

— Благодаря ви.

След двадесетина минути той напусна църквата и забърза, но не към посочения му от Годсарм хотел, където се намираше щабквартирата на Маккей, а реши първо да се помотае малко по улиците, в случай, че някой го следи. След това използва гривната, извика си кола и се отправи към собствения си апартамент.