Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 165

Борците отново се разделиха и станаха на крака. Блейс се поясни:

— Именно такива хвърляния ме интересуват най-много.

— Тогава — отговори Антония, — щом видите, че двойката, която наблюдавате в момента, е в партер, минете към друга, в която все още са прави. А аз ще ви оставя за малко.

Блейс последва съвета й, а тя се упъти към офиса си. След десет минути се върна и видя, че той наблюдава двойка, бореща се в положение партер.

— Виждам, че хвърлянията вече не ви интересуват — забеляза Лю.

— Не — отвърна Блейс, напълно погълнат от борбата на тепиха пред него, — просто тези двамата са най-добрите.

— Кога успяхте да го забележите? — учуди се Антония. — Вие сте прав, тези са най-старите и най-добрите ми ученици. След два-три месеца ще представляват колежа на ежегодните състезания. — Изведнъж тя лукаво го изгледа. — Не искате ли да опитате с един от тях?

— Да, ако не възразявате — отговори Блейс.

За секунда тя се поколеба.

— Добре. Почакайте само да завършат тази среща, тогава ще ви повикам.

Срещата свърши и настана време за почивка. Блейс с нетърпение чакаше да го извикат. Но тогава Антония предложи друг вариант:

— Нека си поемат дъх. А през това време опитайте с Антон, онзи, светлокосия. Антон, ела насам, моля те.

Младият човек се приближи към тях.

— Антон, това е Блейс Аренс. Когато усетиш, че отново си готов за бой, изкарай една триминутна среща с него, ако нямаш нищо против, разбира се. Той никога не се е занимавал с борба, но знае някои неща от ръкопашния бой… — Тя погледна към Блейс. — Но, естествено, не можете да ги прилагате тук. Имайте предвид, Блейс Аренс, че ако използвате забранени удари или хвърляния, ще ви бъдат отнети точки. Специално в този вид борба е забранено краката на противника да се отлепят от земята.

— Така си и мислех — каза Блейс. — Струва ми се, че знам за това правило. Но ако случайно сбъркам, нека Антон просто ми каже — нали нямате нищо против, Антон?

— О, извинявайте — сепна се Антония. — Това е Антон Лупеску, а това — Блейс Аренс; впрочем, май вече го казах. Блейс едно време се е занимавал с бойни изкуства, но няма нищо общо с колежа ни.

— Съвършено вярно — потвърди Блейс и стисна ръката на бъдещия си противник. — Много се радвам да се запознаем.

— Чувството е взаимно — усмихна се Антон. — За мен е голяма чест да премеря сили със самия Блейс Аренс.

— Благодаря. — Блейс забеляза, че Антон с един поглед бе преценил преимуществата, които даваше на противника му неговия ръст, и навярно в момента обмисляше как да го атакува по най-добрия начин. След няколко секунди те двамата вече стояха на тепиха. Копирайки движението, което бе наблюдавал неколкократно днес, Блейс сложи едната си ръка на дясното рамо на Антон, а с другата го хвана за лакътя. Същото направи и Антон.