Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 27

— Не мога да повярвам! — прошепна той и поклати голямата си глава. — Просто не мога да повярвам, че тук може да се случи подобно нещо!

— Успокой се, Честър.

— Как да се успокоя, по дяволите?! През три врати от кабинета ми е извършено убийство!

— Полицията го разследва. Може би вече са открили улики.

— Ти си работил там, нали? — вдигна глава Акерман.

— Къде там?

— При ченгетата.

— Бях адвокат по наказателни дела. На практика работех за другата страна. Но имам представа как действа полицията на местопрестъплението. Особено в престижен район като Джорджтаун. Тук се появи самата началничка, по дяволите! И ме засипа с въпроси.

— Имаш ли представа кой може да го е извършил, Рой? — попита задъхано Акерман. Изглеждаше като човек, който всеки момент ще получи инфаркт.

— Никаква — поклати глава Рой. — Работил съм с Даян по много дела, но в личен план не знам нищо за нея. Вие двамата обаче бяхте доста близки, нали?

— Всъщност не — отвърна управляващият съдружник. — Никога не е споделяла с мен неща от личния си живот.

— Полицията разговаря ли с теб?

Акерман стана и пристъпи към прозореца, докосвайки любимите си раирани тиранти. Те бяха излезли от мода някъде през деветдесетте, но това явно нямаше значение за него.

— Зададоха ми няколко въпроса. — Обърна се да го погледне. — Казах им каквото казвам и на теб. Уплашен съм до смърт, не зная нищо.

— Може би става въпрос за нещастно стечение на обстоятелствата — подхвърли Рой.

— Какво искаш да кажеш, по дяволите?

— Някой проследява Даян, убива я и се измъква. Може да е било с цел грабеж.

— Но на входа има охрана!

— Каква охрана е Нед? Вече не помня колко пъти съм влизал сутрин в сградата, когато него никакъв го няма.

— Тогава защо, по дяволите, плащаме за охрана?

— Ако искаш сигурност, трябва да наемеш истинска охранителна фирма, която ще прати опитни хора, които умеят да боравят с оръжие. А Нед може да спре неканени гости само ако ги уцели с някой от замразените си хамбургери! — Внезапно Рой се надигна от мястото си и попита: — Има ли някой, на когото да се обадим?

— Да се обадим? — попита недоумяващо Акерман.

— Имам предвид близки или роднини на Даян.

— О, вече се разпоредих. Баща й е покойник, но майка й живее във Флорида. Даян няма деца, а бившият й съпруг е на Хаваите.

— Сега ли научи всичко това?

— Какво?

— Преди малко каза, че не знаеш почти нищо за личния живот на Даян…

— Току-що разбрах това, което ти съобщих! — сопнато отвърна Акерман.

— Добре, добре — вдигна ръце Рой. — Правилно си постъпил. — Стана и тръгна към вратата. — Имаш ли нещо против, ако днес си взема почивен ден? Нямам неотложна работа, нито пък насрочени срещи.

— Добре, отивай. Проветри си главата.

— Благодаря.

— Рой? — спря го Акерман. — Как се почувства, когато откри трупа?

— Надявам се никога да не го изпиташ — бавно отвърна Рой.

13

Рой взе якето си, махна на секретарката и излезе. Предпочете да се спусне по стълбите, вместо да използва асансьора. Полицията вече беше разпитала Нед, който в момента седеше на въртящия се стол край входната врата, а по лицето му беше изписан ужас, примесен с още нещо — вероятно чувство на глад.