Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 215

Секунди по-късно мъжът му подаде слушалките. Бърнс ги надяна, послуша известно време, а после ги смъкна от главата си и му ги хвърли обратно.

— Попаднали са в засада — съобщи той. — Имало е престрелка, дали са жертви и са прекратили преследването. Сред нас има къртица, Бет. Няма друг начин да са разбрали.

— Значи сега нямаме представа къде е тя, така ли? — извика Бет и стовари юмрук върху бюрото.

— Напротив, имаме — кротко отвърна Бърнс. — Получаваме ясен сигнал от изоставената ферма, а двата хеликоптера са съвсем близо до нея. — После се обърна към техника. — Филипс, предай на командира на въздушния отряд да започнат оглед на терена в радиус от петнайсет километра. А ние просто ще се взираме в екрана, за да видим дали ще изскочи нещо.

— Това ще отнеме твърде много време! — притеснено каза Бет.

— Не, с хеликоптерите ще стане бързо. Постъпихме правилно, като не я транспортирахме прекалено близо. С малко късмет отново ще хванем следата.

— А ако нямаме късмет?

— Правя каквото мога, Бет. Забрави ли, че се обади на директора Донъли едва в последния момент? Аз съм добър, не все пак не съм магьосник.

— Знам, извинявай — овладя се Бет. — Но все пак…

— Тя е твоя сестра — съчувствено рече Бърнс и сложи ръка на рамото й. — Знам как се чувстваш. Кълна се, че ще направим всичко възможно да я измъкнем!

— Благодаря ти, Джарвис.

— В духа на феърплей ти отстъпвам първия ход — обяви Бард и се приближи към нея.

— Аз пък предлагам да те убия както мога, пак в духа на феърплей — отвърна Мейс.

— Значи се отказваш от първия ход?

— Всъщност не — поклати глава Мейс и посочи стрелците, които я бяха заобиколили. — Искам тези да се разкарат. Не ми се ще да получа куршум в гърба, докато се разправям с теб.

Бард се поколеба за миг, после направи знак на мъжете да се оттеглят. Вдигнала ножа пред себе си, Мейс бавно отстъпи назад. Гърбът й опря в стената.

— Чакам първия ти ход — обяви Бард.

— Все още обмислям какъв да бъде той.

— Това е смешно! Ако ти…

Мейс се стрелна надясно и дръпна шалтера на стената. Халето потъна в мрак. С рязко движение на китката хвърли ножа, който се заби в гърдите на най-близкия от стрелците. Той се строполи на пода, без да издаде дори звук. Острието беше пронизало лявата му сърдечна камера.

Мейс нямаше проблеми с тъмнината благодарение на контактните лещи от последно поколение, чиято свръхмодерна оптика автоматично се адаптираше към всички нива на светлината и мрака. Бяха й подарък от ФБР, специално за ситуации като тази в момента. Вече беше установила точната позиция на въоръжените мъже в халето. Освен четиримата долу, на горното ниво имаше още трима. Всички бяха въоръжени с картечни пистолети „Хеклер & Кох“ или с автомати МР5. Тя отчаяно се нуждаеше от някакво огнестрелно оръжие преди неизбежното включване на осветлението. Просна се по корем и запълзя към убития бандит. Светкавично издърпа картечния пистолет от ръцете му и двата резервни пълнителя на колана му.