Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 217

Тя успя да зърне вялата му усмивка миг преди санитарите да се надвесят над него. След броени минути бяха в хеликоптера на път за най-близката болница.

111

Четирийсет минути по-късно мъжът с костюма и слушалките подскочи на мястото си. Изображението на екрана стана нестабилно от силната експлозия, разтърсила камерата. Бет прекъсна телефонния разговор, който водеше, и се присъедини към тях. Всички гледаха объркано огромното огнено кълбо, което изпълни екрана.

— Взривиха бомба, господи! — възкликна Бърнс и се обърна към техника със слушалките. — Хеликоптерът да се приземи, веднага!

Човекът предаде заповедта и машината се насочи надолу. Миг по-късно камерата се изключи. Измина една минута в напрегнато мълчание, после в слушалките на техника потече забързан поток от думи. Той мълчеше и кимаше с пребледняло лице. После свали слушалките и каза:

— Сградата е напълно разрушена и, изглежда, няма оцелели.

— Сигурни ли са, че се намират на точното място? — попита Бет.

Техникът я погледна нервно и отново надяна слушалките.

— Току-що са извадили тялото на жена — добави миг по-късно той.

— Господи, Бет! — прошепна Бърнс. — Много съжалявам!

— И аз, Джарвис, и аз…

Доловил нещо особено в тона й, той рязко вдигна глава.

— Добре ли си?

Бет се извърна към вратата и извика:

— Влизайте!

На прага се появи Сам Донъли, придружен от петима агенти по сигурността. Зад него широко се усмихваше заместник-директорът на Вашингтонското бюро на ФБР Стив Ланиър.

Бърнс объркано местеше поглед от Бет към шефа си.

— Какво става тук, по дяволите?

— Съжалявам, Джарв, но всичко свърши — тъжно отвърна Донъли.

— Кое е свършило, сър?

— Твоята секретна мисия. ФБР ни помогна да ти заложим този капан. Отдавна подозирах, че зад гърба ми става нещо. За мое огромно съжаление открих, че то се дължи на теб.

— Но…

— Саможертвата, за която ние с теб си говорихме, Джарвис. Сигурността на тази страна винаги е на първо място.

Двамата си размениха продължителни погледи.

— Ще имаш, разбира се, пълната подкрепа на разузнаването, ако се окаже, че грешим — добави Донъли.

— Разбирам, сър. Благодаря ви. Убеден съм, че всичко ще се изясни.

Донъли се обърна към Ланиър.

— Оттук поемаме ние, Стив, защото ФБР няма необходимите правомощия. Благодаря за помощта. Моите хора ще…

Бет направи една крачка към Бърнс и остро попита:

— Наистина ли щеше да го направиш, Джарв?

— Какво да направя?

— Да се нанижеш на шпагата заради Сам?

— Какво? — рязко попита Донъли.

— Спомена саможертва, нали? — обърна се към него тя. — Пълна подкрепа на разузнаването? Оттук поемаме ние? Означава ли това, че никога повече няма да видим Джарв, защото ти ще го изпратиш в Йордания или Ирак, за да върши онова, което е вършил досега?

— Което, разбира се, ти си му наредил да върши — обади се Ланиър.

— Нямам представа за какво говорите! — гневно отсече Донъли.

— На твое място бих си спестил коментарите за пред съда — хладно рече Ланиър и направи знак на хората си.

Миг по-късно белезниците щракнаха на китките на Донъли, Бърнс и техника с цивилния костюм.